Йорданова и Кюркчиев: Музикантът е номад по съдба

Йорданова и Кюркчиев: Музикантът е номад по съдба

Пиано дуо Йорданова и Кюркчиев: Музикантът е номад по съдба

 

 

Да свириш на пиано като виртуоз е трудно, но да накараш две пиана и четири ръце да засвирят в хармония е вълшебство. Те са свирили на едни от най-известните сцени в света, участвали са в най-именитите конкурси и неколкократно са били отличавани с награди. Защитават „сериозната” класическа музика с плам и вярват в нея до степен да сменят един скептичен свят с друг, много по-отдаден. Днес имената им са понятие в Европа. А България? – питам аз, както винаги:

 

Добре е да си част от система, – казва Антония Йорданова, – която работи в посока  развитие на културния живот, а Германия в момента е в своя пик. Грижата за хората на изкуството е осезаема и това е едно от местата, където си струва да опиташ да се пребориш за своя „трибуна”, в нашия случай – сцена. Всеки музикант е донякъде номад по съдба и пътят му на израстване е многопосочен. Германия за нас е спирка, но дали ще е последна…?!  А конкретно избора ни беше свързан с приема ни във висшето учебно заведение за музика и театър в Мюнхен, където имаше възможност за контакт със значими имена в профила пиано дуо.

 

 

Как се събрахте в пиано дуо Йорданова и Кюркчиев?

Всеки от нас си имаше лична представа и подход за развитие. Преди 7 години, когато се срещнахме, спонтанно  възникна идеята да обединим сили. Стартирахме с наивни идеи за достигането на баланс между два еднакви инструмента и от друга страна – необходимия комфорт при разпределяне на клавиатурата на едно пиано между двама, но преди две години волево задълбочихме интереса си и всеки ден осъзнаваме ново и трупаме по малко опит.

 

Къде свирите в момента?

През последната година предприехме една конкурсна офанзива от няколко поредни форума в Европа, които ни осигуряваха перманентен стимул за работа, а конкретно – възможност да бъдем чути от широка аудитория и впоследствие – покани за участие в няколко артистични проекта.

 

Явявате се на много чуждестранни участия. Разкажи ми за някое особено вълнуващо?

Особен привкус внесе миналогодишното ни пребиваване в Израел, където бяхме поканени да участваме със стипендия в майсторските класове на XXI издание на престижния фестивал  “Tel-Hai”. Всяка година в рамките на три седмици редица пианисти се събират в родното място на Бен  Гурион, в сърцето на пустинята Негев и черпят вдъхновение от заобикалящата ги природа. Заключителният концерт в залата на Музея за изкуство в Тел Авив беше кулминацията на невероятното изживяване.

 

 

Кои са най-големите сцени, на които сте свирили? А най-големите награди?

Концертната зала в Тел Авив, която споменахме, е предизвикателство за всеки изпълнител тъй като е обвързана исторически с провеждания от 70-те години насам престижен конкурс за соло пианисти  „Arthur Rubinstein”. Също през периодите ни на пребиваване в Белгия и Германия сме имали възможност за честа изява в две от най-знаковите за тези страни концертни зали – кралската концертна зала в Брюксел, където се провежда конкурса „Queen Elisabeth” и една от концертните зали в Мюнхен, където се провежда най-значимия конкурс в Германия “ARD”.  Конкурсните ни появи от миналата година също ни дадоха възможност за изява на голяма сцена.  Auditorium del Massimo в Рим е може би една от най-големите концертни зали, в които сме имали възможност да се представим. Там през ноември се проведе гала концерта на XXII издание на международния конкурс за соло пианисти и пиано дуа “Roma” на фондация „Ф.Шопен”, където се преборихме за първата награда.  На никой артист не отива да дава лично гласност на успехите си, но в контекста на въпроса ще споделим няколко. Освен наградата от Рим, първа награда успяхме да завоюваме и в Париж на XV издание на международния конкурс “TIM”, който е оснаван в Италия, но в последните години се провежда в различни европейски градове. Трета награда ни беше отредена на V  международен клавирен конкурс в Сан Марино, който още от първото си провеждане придобива статута на „по-възрастните”, реномирани форуми, поради привличане на вече утвърдени артисти между участниците.  А последният ни успех е отпреди няколко дни –  трета награда от  XVIII  международен конкурс за клавирни дуа „F.Schubert” в Йесеник, Чехия. От по – предни години имаме две специални награди на международния конкурс за камерна музика „S.Taneev”, в Калуга и Москва, Русия и няколко отличия от конкурси, проведени в България. Преди дуо Йорданова и Кюркчиев, всеки от нас имаше личен път с индивидуални успехи.

 

Колко време прекарвате във вашето място за работа?

Всеки музикант е облагодетелстван, че метафорично казано може да „носи” работното място със себе си. Където и за колкото време да отиде, може да работи върху концепция, памет, концентрация, техника или вдъхновение и това е възможно дори без наличието на музикален инструмент. Същото важи и за всеки артист. Всеки, който по някакъв начин е свързан с изкуство,  носи в себе си естествената необходимост от постоянен вървеж и в този смисъл работи върху цялостното си израстване неспирно, независимо къде и кога, и често съзнателно или не подчинява бита си на тази идея. Най-вълнуващото „работно място” за всеки музикант несъмнено е сцената и вероятно всеки с радост би оставал и в “извънработно време”.

 

Какво вълнува Йорданова и Кюркчиев, когато не работят?

Всеки, който поглежда по-наделечe от своята сфера сякаш намира повече алтернативи при всички решения , затова се стараем да сме будни и да се информираме разностранно. А иначе човек в най-непретенциозен миг може да презареди по спонтанен, свой начин.

 

Как ви приема публиката тук в България и в чужбина?

В родината всяка сценична поява е много емоционална, поради усета за добронамереност от близки в публиката. За жалост в последните години можем да усетим реакциите само на чужда публика, поради липса на изяви в България, но за щастие имаме своите мигове на искрена радост от спонтанен аплауз и досега сме попадали на публика, с която е възможен обмен на флуиди, което пък е една от най-важните предпоставки артиста да разгърне възможностите си в близо до максимална степен.

 

Защо този стил музика?

Тембровото богатство, разнообразието на жанрове и сетивното усещане, слушайки и изпълнявайки класическа музика, са основните подбуди да посветим толкова години именно на този стил.  Всеизвестно е, че класическата музика влияе благоприятно както на малки, така и на големи – облагородява, възпитава, обогатява, ликува. А конкретно профилът пиано дуо е специфична форма на едновременно музициране, несъмнено предизвикателство за всеки соло пиано изпълнител. Освен това е наличен богат репертоар, написан за двата варианта на състава  (на едно пиано – четири ръцe и на две пиана ), който интригува допълнително.

 

 

Коя е вашата безумно смела мечта? Толкова смела, че почти се срамувате от нея?

Мечтите са безплатни и можем да си позволим повече от една и по-смела с всяка следваща…но тази, която човек „отглежда” и която няма да загърби при появата на трудност, е тази, която го държи буден, търсещ и развиващ се.  Нашата като дуо е да не бъдем принудени житейски да загърбим това, в което цялостно сме инвестирали много.

 

Вярваш ли в невъзможните неща?

Ако приемем, че позитивната вяра е необходима заблуда на ума, нека се заблудим и си кажем –  „ Какви невъзможни неща? ”

http://www.youtube.com/watch?v=Sh3eEBXZdXE

 

Връзки:

 

Уеб сайт на пиано дуо Йорданова – Кюркчиев

Фейсбук страница

 

 

Най-нови:

История в картинки – Тибет

FoodInc или „Мирише на пари”

Организационно за „Хайде да пеем”

Най-четени:

Стефан Кръстев: Не без бой!

Уди Алън – Един социален експеримент!

Христо Блажев: Започна като хоби

Случайни:

Павел Митков: Съдбата не ми говори!

Деян Барарев: Наръчник на режисьора

Точка БГ: Любов, изтъняла до скъсване

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply