Вяра Иванова: Да останеш чист в музикалния бизнес

Вяра Иванова: Да останеш чист в музикалния бизнес

Вяра Иванова – Да останеш чист в музикалния бизнес

 

Преди години приятел ме заведе на … за малко да го нарека джаз концерт, но всъщност беше джаз сесия в едно мрачно заведение, с поостаряла мебел, с едни от онези  кръгли маси, обърнати с лице към малка сцена – точно такива, каквите сме ги виждали по филмите. Пиеше се бира, пушеше се много и всичко беше задимено. За пръв път виждах как се изпълнява истинска музика и то от толкова близо! Но нещо липсваше – нямаше и намек за гланц и разкош. Очаквах певицата в дълга черна рокля, червено червило и по възможност цигаре… Барабанистът в костюм… Залата – в кадифе и стъкло. Но на сцената се появи младо момиче, облечено с ежедневни дрехи, което затваряше очи, докато пееше, подпираше се на пианото и от време на време пиеше нещо от чаша и се пресягаше за цигара от пепелника. “Всичко е чудесно”, бях казала на приятеля си тогава, “но стилът не подхожда”. Тогава той ми каза нещо, което може би е съвсем обикновено и банално, но не съм забравила до днес: “Нали не мислиш, че при зараждането на джаза са ходели с костюми? Джазът се е свирел апокрифно, по ъглите на улиците, в случайните заведения, от най-бедните и неугледни хора. Така е създадена истинската музика – без блясък. ”

 

Не, няма да ви говоря за джаз. Но искам да разкажа за едно момиче, което ми върна усещането за този спомен. Тя има невероятен глас. Тя има всички предпоставки да бъде звезда. Но не мечтае за това, защото вярва в духа на истинската музика – на онази, некомерсиалната, която се прави без фалш, просто за да удовлетвориш един вътрешен порив.

 

 

Вяра Иванова– един невероятен талант от Бургас / Глазгоу, Шотландия. Групата се казва WYMN /Who’s your mama now?/, а членовете:

 

 

 

 

 

Вяра Иванова– вокали, бас китара

 

Charlotte Halton– саксофон

 

Isard Agilo Sola– електрическа китара

 

Sergio Prazeres– елктрическа китара, перкусии, вокали

 

Rodrigo Garcia Bermejo– барабани

 

 

 

 

 

 

Вяра:Достатъчно умни хора са стигнали до заключението, че всъщност “славата” не е по-ценна от това да оцелееш като характер и същество… А в света на славата … малко хора остават чисти.

 

А ти познаваш ли този свят на славата? Какво имаш предвид като казваш, че хората не остават чисти в него?

Вяра: Под “чисти” разбирам хора, които не са се навеждали да правят компромиси със себе си, близки и приятели… Които не са правили мърсотии в името на постигане на някаква слава или известност.

 

Теб не те ли блазни славата?

Вяра: Не – усмихва се тя. – Блазни ме това, като дойдат хора на мой концерт да си тръгнат с моите песни… Да са размислили над това, което съм казала. Разбира се, ще ми бъде приятно да ми кажат: “Хей, пееш жестоко!”. Но ако някой ми изпрати имейл след няколко дни да ми каже, че еди коя си песен го е накарала да промени нещо в живота си, ще ми стане много хубаво.

 

Хубаво е че си отворена за контакти с публиката. Повечето изпълнители не са и са твърде капсуловани и недостъпни. Може би всъщност и това е нещото, което създава ореола…

Вяра: Ами тези хора се страхуват, че това, което правят, не е истинско, и нарочно създават бариери между себе си и публиката. Става нещо от сорта: “Аз съм артистът, а вие сте непросветените, които сте ми необходими само, за да ме накарате да се чувствам популюрен и звезда… и за да ми купувате дисковете”. Известността и допира до музикалния бизнес може да накара един човек да се погнуси от СЕБЕ СИ. И оттам да иска да създаде прегради, за да не се вижда колко обикновен и неспециален е самият той. Малко са хората като Уили Нелсън например. Или дядовците от делтата на Мисисипи, с които съм се запознавала бекстейдж – които ще те поканят да седнеш до тях, ще пият чай с теб или бира. Ами това са хора, които са минали по пътя на музикантите, не на звездите. Те са писали собствена музика – пълна с техни изстрадани емоции… не нещо изфабрикувано от екип… Това са хора, които са правили 60 дневно турне с 60 дати. Пътували са с мизерен автобус. Деляли са едно ядене с техниците и обслужващия персонал. Т.е. тези хора ЖИВЕЯТ музика. Те не живеят в светлините на прожекторите… Когато за един музикант знаеш повече неща от рода на колко пъти е женен, колко татуировки има и колко пластични операции, отколкото песни… и то колко от тях можеш да запееш…, значи нещо не е наред. Това за мен не е музикант, това е просто звезда. А звездата сама по себе си е изфабрикуван продукт. Там опаковката е много по-важна и затова и се сменя често – защото съдържанието не струва.

 

Колко от нас биха повярвали, че Вяра наистина не мечтае за слава? Как така без слава? Нали тя е мерилото за успеха?! Нали за това са безсънните нощи, труда, лишението – за да получиш малко овации, да преживееш своя зведен миг?! Благодаря ти, Вяра, че ми върна онова чувство – просто да правиш това, което обичаш. Ей така, без да очакваш фанфари. Без да се променяш заради нечии очаквания. Просто защото обичаш това, което правиш, и то те прави щастлив. А когато обичаш нещо така, то е истинско и силно. И успехът идва сам при теб.

 

А сега слушайте:

 

FOOL

WHAT DOES IT TAKE

БАБА

 

Връзки:

http://youtube.com/user/whosurmamaband

http://www.facebook.com/pages/Viara-Ivanova/145134475508599

 

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply