Цвети Чендова – Така тръгна животът ми!

Цвети Чендова – Така тръгна животът ми!

Цвети Чендова – Така тръгна животът ми

 

 

Само преди две години радиата за пръв път засвириха „Нашият танц”, след което се появи и „Не знам какво” – мелодии с неповторим джазов привкус. Музикалните клипове разкриха една разкрепостена и смела жена, която не се страхуваше нито от нетрадиционното си представяне, нито от твърде провокативните костюми и грим. И всичко щеше да бъде просто още една банална история на успеха, ако Цвети Чендова се изчерпваше с една клиширана идея за маркетинг. Но, вярна на характера си, тя спусна завеса от мълчание около себе си. „Трябва да имаме повече разбиране към затворените и спокойни хора!” обяви Цвети в интервюто си в „Полет над нощта” и остави куп въпроси на фантазията на зрителя.

 

За мое голямо учудване Цвети ни покани на разговор в дома си, за да открия, че това е и декорът на втория й клип. Малък уютен апартамент в сърцето на София, където страстта и към стари, претапицирани мебели съжителства с модерен простор, а на видно място стои нейната гордост – дизайнерска лампа, придобита от разпродажба. Цвети говори за себе си неохотно, но когато разказва за колегите си или за музика гласът и винаги се изпълва с детски ентусиазъм. Един истински добър човек, който успява да намери и доброто у другите!

 

Как се реши на участие в Евровизия – питам веднага аз, за да пресека пътя на слуховете.

От БНТ ми се обадиха, просто ме питаха дали имам готови песни. Аз имах предвид една друга песен, Evil Today, но се оказа, че сме я пяли на 29.август на Аполония, а тя не трябва да бъде изпълнявана преди 1 септември 2010. Не знам въобще как стана цялата тази работа с реда, по който е протекъл избора. Доколкото разбрах, всеки от Академията е предложил някого.

 

За теб участието в конкурс е нещо ново?

Да. Не съм участвала в конкурси, нямаше и да кандидатствам. Но Бастиан е много запален и заради него го направих. Сама едва ли бих се престрашила, защото знам, че винаги е свързано с концентрация на лоша енергия върху теб. Започват да пишат разни неща – какви били песните, от къде било крадено. Освен ако не съм с подготвено шоу – като Поли Генова – не виждам смисъл да се явявам на такъв конкурс. Но за мен беше наистина много вълнуващо. За първи път се качвам на сцена като Зала 1.

 

Изстрада ли резултата?

О, не, за мен беше наистина много приятно изживяване. Повечето от хората всъщност са се явявали на конкурси от деца, а за мен това е съвсем ново – такава организация, репетиции, снимки, камери! На сцената, примерно, виждам, че съм си затваряла очите през цялото време, което правя обикновено на живи участия. Но това е, когато си близо до хората. Когато те дават по телевизията, се оказва, че не изглежда толкова естетично. Имам да работя върху някакои неща и определено беше много полезно за мен.

 

Разкажи ми за Баз. Как един французин реши да се изявява пред българска публика?

Ние имаме една обща приятелка. Попаднахме чрез нея случайно на едно парти. Той изсвири една песен на китарата и се харесахме. Поканих го да дойде на Аполония, където пях като гост на Карандила. Сега имаме един общ проект, Sofia calling Paris, от който минаха вече два концерта и сега ще направим един в Париж. Той всъщност е дизайнер. Докато записвахме Luxory Hotel, попаднахме на някакви статии за Брус Спринстийн и той възкликна: „Но това е моята китара!” Работил е две години в Лос Анджелис, правил е китари и в тази статия Брус Спрингстийн е все с неговия модел. Той е живял дълго в Швеция, а Швеция е страната на Евровизия. В Европа приемат по много чист начин този конкурс. Аз съм живяла също в Стокхолм, шведите са болни на тема музика. Там например преди всички други новини се представя музикалната новина.

 

Той е написал „Luxury hotel” за теб. Това е един много личен подарък.

Тази песен я е написал преди да ме познава, докато е бил в Мексико. Много си паснахме. И емоционално и визуално стоим добре. Той много се развълнува от срещата ни и каза: „Аз имам една песен, искаш ли да я направим?” Следващия път дойде и я записахме.

 

Имал е приятелка от Швеция. Тя вече в миналото ли е?

Да, за съжаление. Там има един малко тъжен повод. Той спи в моя апартамент, но не ми е гадже! Може скоро да започнат и да ни гаджосват. Той си е много общителен, има си приятелки. Аз също имам приятел.

 

Кажи нещо за музиканта, които всъщност те направи известна.

Еко – (смее се). – И Гери Турийска. Те са ми.. аз ги наричам моите ангели. Еко познавам отдавна, но преди три години чух негов музикален проект, който много ме заинтригува! Нямаше китара или пиано, т.е. нямаше хармоничен инструмент, а звучеше толкова пълно с мелодия! Много ми хареса виждането му, бях сигурна че ще си паснем. Пък за Гери може много да говорим! Той ме прати при нея, аз не я познавах. Видях едно момиче, русо ангелче, много сладка, умна и мъничка. Пита ме какъв текст искам. Само я насочих да не са някакви лигави любовни слова, текстът да е по-скоро по-агресивен, но все пак да е женски, с малко вътрешно страдание. Написа първия тескт и аз се запитах, тя екстрасенс ли е? Оказа се, че тя наистина просто вижда в мен. След това станахме много добри приятелки. Тя прави сто неща. Работи в БГ Радио, пее, рисува, плете, пише книги. Отскоро прави един фестивал в Строежа в Студентски град „Sunday art report”. Канят писатели, които четат книги. Направи една инициатива за пощенска кутия – всяка седмица има тема и хората пращат писма по тази тема, които се четат от известни хора.

 

Как се насочи към джаза?

Аз съм от правистки род и първото нещо, което кандидатствах, беше право. Но не ме приеха. Тогава един познат спомена, че в Нов Български Университет има една нова специалност, джаз музика, и баща ми каза: „Ходи там една година, просто да не се разсейваш, да правиш нещо.” За мен правото си остана цял живот едно бленуване и може би е по-хубаво, че ще ми бъде нещо, което не ме е разочаровало. Когато влязох в НБУ, по случайност попаднах в класа на Ангел Заберски. Това беше класът, в който се пееше основно и само джаз. Ако пеех например рок или класическа попмузика, като тези песни на Евровизия, със сигурност до сега щях да съм спряла да се занимавам. Това е музика, която се повтаря и общо взето за 2-3 години, изчерпваш абсолютно всичко, което можеш да дадеш. Докато в джаза не е така. Там е важно най- вече живото изпълнение и импровизацията. Тя зависи от хората, с които си на сцената, така че дори един да е различен, вече имаш съвсем ново предизвикателство към песента, която правиш в момента.

 

Ти имаш стил, имаш невероятен талант, къде беше до сега?

На мен така ми тръгна живота, че баща ми почина преди доста години вече – тринайсет. Той беше много известен треньор по лека атлетика и аз съм живяла цял живот заобиколена от много известни и богати състезатели, имали сме много средства и съм правила, каквото си искам. В един момент обаче стана така, че нямахме наистина никакви пари. И аз много пътувах в чужбина и си изкарвах парите с пеене – по кораби, по дискотеки… Първите години пях поп музика, последните вече, когато ходихме с Акага – само джаз.

 

Труден ли е този бизнес? Свързан ли е с връзки, пари, уговорки?

Абсолютно достъпен е за всеки човек, стига да прави това, което на него му харесва и да бъде искрен. Например за тези песни никой с нищо не ми е помагал и никой не ме е спирал. Сигурно има някакви игри. Аз много страня, не се замесвам с никакви хора от музикалния бранш, освен с джазовите музиканти, но те са съвсем различни. Нямат нищо общо с тези хора, които познаваме като поп изпълнители.

 

Считаш ли времето, до преди двата ти авторски сингъла за загубено? Все пак след определена възраст ни остава ограничено време на този свят за творчески изяви?

Въобще не съжалявам, защото съм си изкарала едни прекрасни години, с много интересни музиканти – какви ли не! Свирила съм с хървати, с финландци, с шведи… Всичко това само ми е дало. Даже напротив, аз смятам, че тук хората живеят малко като ограбени и по музиката си личи. И от конкурса може да се види – песните са много еднакви, няма никаква автентичност. Не видях нищо интересно, освен Рут, която харесвам … Трябва да е самобитно. Не видях личностите на нито един от изпълнителите. По-скоро искат да наподобяват нещо.

 

Имам чувството, че в теб живеят две личности – една провокативна, смела, много пробивна и една спокойна, почти затворена. Ти сама казваш за себе си „Аз съм различна, така съм възпитана.”

Да, аз съм много затворен човек. Приятелите ми ме познават – обичам да си стоя, да слушам, да им се радвам. Рядко обичам да съм център на внимание, може би за това, че съм прекарала много години на сцената. Много енергия съм отдала. И съм получила. Като малка, когато сме ходили на гости, ме е било срам да си взема бонбон например и съм си вземала с ръката на майка ми. Което виж колко е смешно – хората виждат, че аз си вземам, нали… Трудно ми е. За себе си трудно говоря.

 

Това е двойнственото у теб – уж си спокойна и тиха, а в следващия момент излизаш с провокативен клип …

Аз съм много ексцентричен човек всъщност, когато обаче съм в настроение. И въобще не ми пука. Примерно мога да изляза гола, нямам абсолютно никакви скрупули. Нищо не може да ме спре. Не харесвам никакви правила.

 

Значи сега очаквай покана от Плейбой!

Нямах това предвид. Имах предвид, че на сцената можех да изляза например само по воал и не се притеснявам, че ще кажат, че съм била гола. Не се притеснявам, че ще ми видят гърдите. За последния ми клип приказваха, че краката ми били много голи. Това, че някой е съблечен, не значи, че той просто се съблича. Има подтекст.

 

Мислиш ли, че човек може да бъде звезда, без да бъде публична личност?

Интернет промени вече много нещата. Ето например, за френската група САС разбрах от групата й във Фейсбук. Не са публични личности, а пък виж – 2-3 милиона са ги гледали. С Бастиен си говорехме – в Париж, например, има много клубове, които са под шапката на някакви звукозаписни компании, и за да свириш там трябва да си в бизнеса с тях. Което е много неприятно, защото те ти казват какво да свириш, какви да са ти албумите. И за това повечето артисти си пускат в момента музиката без пари в Интернет.

 

Гледах интервюто ти по БНТ в „Полет над нощта”, обади се приятел на баща ти, ти много се разстрои.

Да, аз много се разстройвам, много. Надявам се поне майка ми да бъде още години с мен. И сестра ми. Аз съм много близка със семейството си. За това и не живея в чубина.

 

Кое те предизвиква повече – изявите в чужбина или в България?

Абсолютно ми е безразлично. Аз по принцип обичам да пътувам, така че, ако сега ми се обадят, заминавам веднага – пеша, със самолет. Имам страшна фобия от самолети, но … всеки път летя. Казвам си – няма да се кача този път! Но като знам, че отивам някъде в чужбина, на друго място и при други хора, това много ме зарежда! Знам, че на земя има повече катастрофи… Знаем, че от акули са умрели 5 човека миналата година, но всеки се страхува от акули! Като тръгне да излита самолета получавам паническа атака, започвам да се треса, ужасно е.

 

Ти религиозна ли си?

Майка ми е много религиозна и аз покрай нея. Случвало ми се е чудо, абсолютно чудо и от тогава като че ли повече вярвам. Бях в чужбина с Акага и си бях загубила гласа. Никога няма да забравя, пеех една песен на сцена и просто гласът ми спря. Беше страшен срам! Не можех дори да казвам „Hi!” – никакъв глас, просто никакъв! След това се разплаках в стаята си, и си казах: „Моля ти се, Господи! Просто … някак си… да не се изложа!” Тогава, когато се помолих, просто бях сигурна, че видях Господ. След 10 минути трябваше да изляза да изпея една друга песен и нещо стана тогава! Започнах си песента и…, ако искаш ми вярвай, изведнъж ми се появи някакъв три октавов глас! Това ми беше един от най-хубавите периоди и …най-черните. Преди да ми се случи това учителката ми по пеене, Мария Стоянова, тя е оперен педагог, ми каза да съм спокойна, защото мога на психическа основа да си загубя гласа. Аз съм хипохондричка, постоянно си внушавам, че съм болна от нещо. Примерно доктор Хаус, колкото и да го харесвам, не мога да го гледам, защото започвам веднага да се оглеждам дали имам нещо, някакви симптоми. Пробвах миналата година – викам си сега съм ок, няма да си ги втълпявам – и гледах няколко серии. След петата – шестата серия получих аритмия.

 

Нищо не разказа за Тино – човекът, който е направил клиповете ти?

Ами точно той е приятеля ми. Но не знам дали това някой го интересува.

 

Много хора се интересуват от подробности в личния живот.

Мнозинството от публиката се интересува от такива неща. Медийното пространство е фокусирано върху по-голямата част от публиката, а никой не работи за хората, които имат други вкусове. Точно това ме дразни. Смятам, че ако се обърне този фокус, част от другите биха били съпричастни към по-малката група. Но медиите обръщат внимание само на просташкия вкус и на една посредственост, която в България цари в почти всички сфери. Не може „Полет над нощта” да е единственото предаване, което кани някакви различни хора! Само в БНР и БНТ можеш да видиш писател. В Нова ТВ можеш да видиш само писател, който говори за цици. Съжалявам, ама говорете малко по-готино за циците. Дайте да я хванеме тази тема, може да бъде и интересно поднесена. Това е изкуство. Има хора, които са направили страшни филми! Не говорете само за това, че някой си бил сложил силикон. Съжалявам, но гостите, които избират, са безкрайно скучни. Има поне 10 групи, които правят жестоки неща, и никой не им обръща внимание!

 

 

Никой не обръща внимание… И все пак, когато имаш много талант и малко късмет, голямата сцена те намира. И ето – вече не си поредното непознато име, а блестиш в светлината на прожектора, вървиш нагоре и хората те обичат. Нека говорят тогава злите езици. Говорят, защото не могат да пеят.

 

Връзки:

http://youtube.com/watch?v=08LN1GMibfQ

 

 

Прочети още: 

 

Условия за участие в конкурса “Хайде да пеем”

Не става въпрос за нас, става въпрос за дизайна!

Фатих Акин – Европейско кино по турски

Българ – Не съм спечелил нищо от анимация

 

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply