Семлер: Най-необикновената маркетинг стратегия в света!

Семлер: Най-необикновената маркетинг стратегия в света!

текст: Теди Белчева

Semler - 620

Никога не е твърде късно да направиш нещо голямо! Две чудеса създал австриеца Антонио Семлер след трийсет и деветата си година – основал успешен бизнес и се отказал от него в полза на сина си, за да се роди най-необичайната бизнес стратегия в света. Декор на тази пиеса била една от най-нестабилните световни икономики – бразилската. Едва пристигнал в Бразилия, Антонио, който бил сръчен инженер, създал центрофуга за растителни масла, патентовал я и положил началото на империята Семко. Почти 30 години по-късно Семлер старши бил поставен пред труден избор. Като всеки създател на нещо голямо, Антонио също искал смисълът на живота му да отиде в ръцете на неговия наследник. И като всеки баща изпитвал съмнение дали синът му е подготвен да поеме тежестта на един суров бизнес, който по това време обслужвал корабостроителната индустрия и давал хляб на над 1000 човека.

Истината е, че една от най-успешните и най-необичайните бизнес истории в света се ражда, благодарение на смелостта на един баща. Антонио Семлер, австриецът-инженер, емигрантът, предприемачът предал короната в ръцете на 21 годишния си син Рикардо. Момче с едва една година работен стаж и все още без образование. Безумие или мъдрост?

„По-добре да допуснеш своите грешки, докато съм още жив. ”,

заявил Антонио Семлер, въпреки че светът на дългокосия младеж с китарата и странни възгледи за бизнеса му бил чужд и непонятен. Той приготвил куфара си и заминал за Европа, за да остави няколко седмици преднина на Рикардо да извърши своите промени на спокойствие. Няколко дни по-късно тези промени станали факт – половината от висшия състав на Семко бил уволнен – тази част, която не вярвала в новия подход, била вкопчена в статуквото и се подсмивала над неопитността на новия фирмен президент. Ето така започва легендата Рикардо Семлер, чиито бестселър „Маверик” днес е една от най-ценените книги за бизнес управление и лидерство в света. След 20 години на директорския пост Рикардо Семлер успява да увеличи годишните приходи на Семко с 5300%! И ако има нещо уникално в неговия успех, то това е прозрението, че успехът се гради по път, изпълнен с опити и грешки. Както казва Семлер младши:

“…Костенурката живее стотици години понеже е добре защитена в корубата си, но се придвижва напред само когато си покаже главата.”

Рецепта за успех

Днес Семлер рядко навестява холдинг Семко. Смята, че няма нужда от това. Добрият шеф, според него, не се бърка в работата на хората – нека всеки върши това, което може, по начина, който счита за правилен, и резултатите ще бъдат налице! Известната немска поговорка: Доверието е нещо хубаво, контролът още повече, се прекроява в: „Контролът е илюзия”.

„Това си е моя работа”.

Контролът е за слабите, така смята бразилският предприемач. Ако хората ти не искат да работят, те ще намерят начин да не работят. Ако искат да откраднат, ще намерят начин и да откраднат. Въпреки контрола и късия повод. Мотивацията на работната ръка е основен въпрос в мениджмънта, изписани са тонове литература, има създадени теории и принципи на мотивацията. Всички те обаче, имат един проблем – разглеждат мотивацията като причина за действие, зададена отвън. Бонуси, проценти от оборота, социални придобивки – работи по нашите правила, нека те виждаме в офиса един час преди старта на работния ден и два часа след приключването му, изпълни плана и можеш да разчиташ на поощрителна награда. Вярно, никой не получава награда, когато върши „своята” работа, поправя личната си кола, почиства собственото си жилище или храни собствените си деца. Това са неща, които искаме да правим, трябва да правим и ги правим. В странния свят на Семко „искам” и „трябва” намират своята пресечна точка в дадената отговорност. Работниците, мениджърите, помощния персонал – това са възрастни хора, които в личния си живот поемат отговорности, вземат разумни решения, понасят последствия. Защо не и в служебния? И хората в Семко, получили правото да решават всичко, което касае тяхната сфера на дейност, усещат, че работата им си е „тяхна работа” и то не само на думи.

„Ред или напредък”

За да има напредък, разсъждава Семлер, трябва да се освободи пространство за всички нови и нестандартни идеи. В пряк и преносен смисъл. И така Семко бива прочистен от всичко излишно – изхвърлят се тонове документи по метода „Кое е най-лошото, което може да се случи, ако изхвърля това?”, а когато в бюрата и шкафовете се настанява свободно пространство, Рикардо Семлер започва с изхвърлянето на ненужните правила. Да се управлява едно малко или средно предприятие е достатъчно сложна задача, но да се управлява огромна корпорация с няколко завода и хиляди души персонал… Можете да си представите всички въпроси, които биха могли да възникнат във всеки един момент и във всеки отдел. Как биха могли да се обобщят те в едни прости правила? Правилният отговор е – няма как. Осъзнавайки това, Семлер прави нещо нечувано – отказва се от ВСИЧКИ правила. В застрашената от хаос компания се настанява нов модел,

моделът на здравия разум!

Работно облекло? Както решиш. Да купим ли нови машини? Преценете сами. До каква сума да покрием командировъчните разходи? Мога ли да работя от къщи? Да сменим ли гумите на колите?  Отговорът на всички въпроси е един – използвайте здравия си разум! „Правилата замразяват компаниите като в ледник.”- заявява Рикардо Семлер в книгата си Маверик. Прочиствайки корпорацията от тежестта на безмислените процедури, предприемачът създава място за развитие на

Строители на катедрали.

Ако попитате служител от вашия екип с какво се занимава, какво ще отговори? Строи катедрали или просто троши камъни? Прави уреди или заварява жички? Решава проблеми или продава застраховки? В Семко се строят катедрали – независимо от позицията в йерархията (доколкото тя съществува въобще). Защото отговорността прави от каменоделеца строител на катедрали. Той знае какво прави, защо го прави и какъв е продуктът на труда му. Давайки свобода на служителите си, Семлер наблюдава интересни промени. В производството се оформили по инициатива на самите работници „производствени единици”. Хората събрали една до друга машините, които имали отношение към производството на един и същи продукт и започнали да работят на групи до завършване на цялостното изделие. Поточната линия на Хенри Форд, гордостта на индустрията, била запратена в миналото. Тясното профилиране също. Нерядко се случвало един човек да се занимава с неприсъщи дейности. Да поговорим за длъжностните характеристики? Какъв смисъл, когато не само дейностите, но и самите позиции на работещите там се променят според желанието на замесените? Размяната на позиции, дори професии станала практика, която и до днес е запазена марка на Семко. Човекът е неспокоен като натура, смята Семлер. С времето той губи мотивация, става инертен и темпото спада. Защо тогава да не позволим на всеки, който има нужда от промяна, да я извърши дори и в рамките на самото предприятие? Още повече, че неписаните корпоративни правила не отдават голямо значение на образованието и стажа, стига служителят да подхожда с желание и ентусиазъм.

Контрол отдолу нагоре

Когато кажеш „А”, трябва да кажеш и „Б”. Логично – в най-необикновеното работно място на света се достига до идеята, че щом мениджърите трябва одобряват своите подчинени, то подчинените също е редно да одобряват своите мениджъри. Защо всъщност трябва да се държи началник, който няма уважението на хората, които координира? Така в Семко се стига до наглед абсурдната ситуация работниците да назначават шефа си. Но всъщност… абсурд ли е нещо, което функционира?

Холдинг Семко е най-доброто работно място, това поне показва признанието на бизнес света. Но Семко не е място за ленивци. Усети ли, че в теб няма енергия, няма амбиция и интерес, системата сама те изхвърля и не след дълго се озоваваш в социална изолация, която те принуждава сам да напуснеш. Защото всъщност холдингът рядко уволнява служителите си.

Семко е уникален продукт. Продукт на вярата в доброто у хората. Вярата, че те са способни, мислещи, работещи, честни – стига да ги оставиш да бъдат такива и да спечелиш доверието им. Доказателство за това са над 20 години работа без нито едно стачно действие – нещо нечувано за бизнес, където 1-2 стачки на година са символ на успех за профсъюзи и работодатели.

Семко е продукт на смелост. Смелостта да експериментираш… И най-вече на смелостта на един баща да повярва в своя син.

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply