Журналист за 1 ден: На кого принадлежиш?

Журналист за 1 ден: На кого принадлежиш?

текст: Митко Попов

 

Стигнал бях до тази мисъл, а скоро и до решението да я приложа, но една статия за една сръбкиня, обикаляща света на колело от две години и половина, ме покърти и ме охрабри същевременно.

Поводът да потегли с колело по света е ранната смърт на майка ѝ, която я довела до мисълта, че животът е твърде кратък, за да бъде трошен с работа пет дни в седмицата. Искала да принадлежи на себе си, не понасяла да чака уикенда всеки път. Случва се да гледаме по някоя драма по телевизията с подобна тема, изживяваме я, но след това оставяме живота ни да продължава постарому. Няма да разисквам причините за това.

Истината е, че огромната част от нас, цялото мое обкръжение живее по този утвърден начин. Малко се е променило от епохата на класическото робство насам. Тогава хората са били заставяни да работят, колкото им държат физическите сили, получавали са време и храна единствено за възстановяване. Как е сега? С изключение на някои малко по-добре платени професии хората получават пари, колкото да се наядат, и време, колкото да отморят. Кому принадлежиш ти? На себе си или на фирмата ти? Има дори фирми, които определят месечен или тримесечен график, според който ти почиваш, когато на тях им е угодно. Ти нямаш право да предпочиташ. Мисията ти в живота е да съдействаш борсовата им цена да се покачва, т.е. собствениците им да могат да прекарват необезпокоявани свободно време. За разлика от едно време сега получаваш пари. Но не парите, а времето, с което човек наистина разполага, показва, колко той е богат. А времето на роба и сега, и преди 2000 години…то е оксиморон.

Когато открих това, сигурно съм изпаднал в шок. Помня, че до тоя момент много не гледах напред. От тогава обаче трескаво претеглям всякакви варианти, как да се измъкна от това робство. Трябва ли и аз да съм миноритарен собственик, за да го постигна? Доста е опасно, а и неефективно при малка инвестиция. И така изкристализира идеята за свободно, природосъобразно живеене на село. На село няма суета, така че не ми трябват нови и все чисти дрехи, няма нужда да се харесваш непрекъснато на нови и нови хора. Отглеждаш здрава храна. Живееш на няколко метра от откритата природа. Когато искаш да отидеш на разходка, няма нужда да обличаш хубавите си дрехи и да обуваш новите си обувки. Просто нахлузваш едни цървули, може и с работните гащи или анцуга, не официалния. Ако човек се оперира от суетата и има някакви стартови капитали, е постижимо.

Това е обява: търся съмишленици, с които да се запознаем на живо, желаещи като мен да живеят на село след около две години. Имам място, което мога да препоръчам. Нужно е тези хора да са в състояние да си закупят имот. Целта е да уплътним селото, да възпитаваме децата си по собствена система, напълно извън традиционното училище. Не е комуна. Просто не искам да съм сам в начинанието.

 Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply