Рут Колева: Не съм луда глава!

Рут Колева: Не съм луда глава!

 

Рут Колева: Не съм луда глава!

 

Дълго след срещата ми с Рут си дадох сметка – тя е само на 20 години! По нищо не личеше – звучеше зряло, понякога дори с горчивина. Говорихме за дългите години, преминали сред музикалните среди – години на успехи, на предизвикателства, на запознанства с респектиращи имена, на конкурси и награди. Да, днес тя е Рут – познато име на всички, които обичат музиката. Но в кошницата на успехите има и тежки моменти. Тя ми разказа за тях с глас на човек, който е взел своите поуки, и се е научил да ги преживява философски.

Как едно толкова младо, талантливо момиче е стигнало до световно известни продуценти? Как е стигнала до мечтаната Америка и е намерила пътя обратно? Как е застанала на сцена с Боби МакФерин или със Стефан Вълдобрев? Ще разберете лично от нея в едно искрено интервю.

 

Рут, ти имаш афинитет към конкурсите?

 

Не, аз всъщност мразя конкурси. Не обичам адреналина, който ми носят. Винаги стават някакви грозни конфликти между хората.

 

Как тогава стигна до решението да участваш в Мюзик Айдъл например?

 

Нямах друг избор. Нищо не се случваше с мен по това време, трябваше да се появя. Аз участвах за много кратко и стана точно това, което се надявах да стане. Продуцентът, който в момента ме издава, Боби Иванчев от Виталити Мюзик, ми звънна точно след отпадането ми. Каза: „Нали нямаш договор с Вирджиния Рекърдс?! Добре! Вземам те!”

 

Това беше ли вълнуващ момент за теб или вече беше свикнала с интереса на хората?

 

Първоначално не исках да се занимавам с договори и музикални компании. Но се видяхме, имахме много интересен разговор. Той усети музиката, която аз правя, това, че имам много конкретен стил и не съм от мултифункционалните певци. Каза че няма да ми се бърка в работата, ще правя точно каквото това, което искам. Това беше преди две години почти.

 

Мениджърът, с който си работила преди това, е менажирал и имена като MaryJ. Blige, B. B. Kingи други големи имена. Как се свърза с него?

 

Като бях на 15 години го намерих в Интернет и му писах. Пратих му мои неща, той много ги хареса и ми каза, че иска да работим заедно. Така заминах за Ню Йорк, останах там известно време. Имах предложение от една музикална компания за договор, но и отказах. Тя беше дъщерна компания на Дисни Рекърдс.

 

Защо? Не е ли това мечтата на всеки – за кариера в чужбина?

 

Неее! Аз исках да пея соул, фънк и джаз, а в Дисни Рекърдс не можеш да пееш соул фънк и джаз.

 

На 15 години сама ли стигна до идеята да пишеш на този човек?

 

Бях на един конкурс в Русия. Там един американец, продуцент, ме посъветва да се поразровя в Интернет за мениджъри. И аз направих много професионално проучване. Намерих моя мениджър и му писах. Сега никога не бих го направила отново. Няма да имам желание. Може би ще напиша „мениджър” в Google.

 

Кога дойде при теб усещането, че ставаш известна?

 

Още преди Мюзик Айдъл, когато се занимавах с по ъндърграунд музика, е имало страшно много хора на концерти. Идвали са при мен, поздравявали са ме, искали са ми автографи и снимки. Това започва да прави впечатление. Но ударът беше след Мюзик Айдъл. Ние не излизахме тогава, стояхме си в хотела, в който живеехме. Един ден трябваше да отида до центъра. Качих се на едно такси и таксиметровият шофьор ми каза: „Вие много приличате на Рут Колева. Да нямате нещо общо?”  Аз се притесних. И когато излязох на улицата, забелязах как хората ме гледат. Те ме гледат, наистина ме зяпат! Вървиш по улицата и виждаш как си шепнат „Това е Рут Колева”. Много пъти след това ми се е случвало, но тогава беше много силен удар. И беше неприятно.

 

Неприятно?

 

Неприятно усещане е, когато хората си шушукат. Започваш да се чудиш  какво си казват. Притеснително е. Започваш да внимаваш. Не знаеш в кой момент на някой ще му дойде идеята да направи сензация от факта, че ходиш по улицата и ядеш дюнер, например.

 

Някой все пак успя да направи сензация от голите ти снимки. Не предполагаше ли, че това ще се случи?

 

Не. Нито аз, нито Радина Кърджилова, нито Явор Бахаров. На мен ми стана неприятно, както и на всички останали. Защото в крайна сметка ние сме хора с достойнство и морал. Аз съм, бих казала, консервативна. Мисля, че Явор Бахаров беше коментирал, че не сме били нито пияни, нито надрусани, нито е имало някакви оргии. Нищо гнусно и неморално не е имало. Просто сме се смели през цялото време. Може да ни е било много смешно тогава, но последствията не бяха никак приятни. Най-жалкото беше, че намесиха името на баща ми, които е един голям български спортист, човек, с когото аз изключително много се гордея и много уважавам. Да чете такива отвратителни неща за единствената си дъщеричка ..!

 

Малко хора знаят, че всъщност това се е случило преди доста години.

 

Преди 4-5. Става въпрос за някакви пубертетски истории. Даже мислехме да ги съдим по едно време, но се отказахме.

 

Ти луда глава ли си?

 

Не, не съм луда глава. Спокойна съм. Не обичам много дори да излизам и да се забавлявам. Стане ли 12.30 – 1 часа, се оттеглям, където и да сме.

 

Спомняш ли си първото си интервю? Сигурно е било много вълнуващо за теб.

 

На първото си интервю бях на 10 години. Бях спечелила някакъв конкурс за модели, колкото и нелепо да звучи това. С дъщерята на много добър приятел на баща ми и с майка й отидохме на детско дефиле в Тайланд. Дадоха ми награда за най-добро представяне. Готвеха ме за манекенка, колкото и да е смешно.  С баща ми наскоро си говорехме за това – като малка съм била много красиво дете. След пубертета придобих малко по-различен вид – нямам типична манекенска фигура и излъчване.

 

А сега как се чувстваш?

 

Красотата според мен е едно доста субективно нещо, за да бъде измерена. За мен е много по-важно човек да има присъствие и излъчване. Красотата си отива, защото всички ние остаряваме рано или късно. Но чар можеш да видиш и в 90 годишни хора – поглед, начин на говорене и маниери. Това е, което остава. И това е, в което хората се влюбват. Мога да харесвам един красив мъж, но би ми било трудно да се влюбя в него, ако няма обаяние, излъчване, чар, маниери и добър изказ.

 

Четеш ли отзивите за себе си?

 

Да. Което е грешка. Според мен не трябва да четеш това, което хората пишат за теб. Първо, защото хората с негативно мнение имат по-голямо желание да го изкажат. Второ, защото има много хора с комплекси. Трето – не можеш да се харесаш на всички. Баща ми ми го е казвал много отдавна – „Ще има такива, които ще те харесват, ще има такива които няма да те харесват.” Радвам се на факта, че повечето неща, които чета за себе си, са позитивни. Но човек първосигнално се спира на негативното. Това го засяга повече, отколкото позитивното. За това от известно време вече не чета нищо.

 

 

Искам да те попитам за тази песен със Стефан Вълдобрев. Как се случи да пеете заедно?

 

Беше месец май и вече бяхме направили песента с Илмейт. Беше излязла рекламата и вече бяха започнали да ми се случват разни приятни неща. Стефан ми се обади един ден и каза: „Ти си невероятна, не съм виждал такъв стил, искам да направим нещо заедно! Имам едно парче, което е саундтрак към Светът е голям и спасение дебне от всякъде. Искам да го направим заедно.” И се видяхме. Точно за един ден го направихме. Аз измислих мелодията, която пея, той ми даде текста, отидохме и я изпяхме на наградите на БГ Радио. При което имаше страшни отзиви, влюбиха се в парчето.

 

Изглежда не си много притеснителна. Все пак Стефан Вълдобрев е едно утвърдено име в музикалните среди от години.

 

Когато се запознаеш с един човек и започнеш да си говориш с него, това притеснение изчезва. Никога не съм се притеснявала от хората в музикалната сцена. Не, че  нямам респект към тях, но не изпитвам страхопочитание или притеснение. Това е нещо, което наистина се губи с времето. Запознах се с един певец, на който съм страшен фен. Видяхме се и цялото това притеснение се изгуби. Имам понякога сценична треска. То не е сценична треска, ами едно такова притеснение точно преди да изляза на някакви по-големи сцени. То е адреналин, не е треска, не е страх.

 

Работата ти в музикалния бранш изисква ли неприятни компромиси?

 

Както си го направиш. Човек трябва да се научи да казва не. Не, аз няма да изпея тази песен. Не, аз няма да отида на Евровизия (смее се). Не, аз няма да се снимам гола в това списание, за да си вдигна малко музикалния рейтинг.

 

Ти получавала ли си такива предложения?

 

Преди години, да. Което е странно, защото по българския критерий за красота аз не минавам за хубава. Българският критерий е силиконът, гримът… Една жена, която се облича по-различно, има татуировки, простият мъж започва да я оплюва. Това накърнява всяко едно женско самочувствие. Не съм комплексирана, напротив. Никога не съм се оплаквала от липса на мъжко внимание през живота си, но е не е приятно да четеш такива неща за себе си.

 

Съществува клише, че без връзки и пари неуспехът е програмиран. Според теб така ли е? Как се стартира успешна кариера?

 

Търсиш алтернативи. Трудно е, адски е трудно. Няма да го отрека. Защото наистина без връзки и без пари трудно се получава. При мен се получи – запознах се с ъндърграунд изпълнители, започнахме да правим нещо заедно. И малко, по малко, по малко –  в един момент започва да има някакво търсене. Ъндърграундът се разпространява от уста на уста. В един момент стана така, че ние събирахме адски много хора на наши концерти. Хора, които се занимават с реклама, имат много интересни идеи и им се прави нещо различно, решиха да направят една реклама с нас и да направят и клип. Това взе, че стана страшен успех. Беше на първо място в CityOfTheVoice. До ден днешен продължава да се гледа много в Интернет. Спечели два златни и един бронзов медала на наградите Фара за реклама. В последнствие подписах договор с Виталити Мюзик, издадох „Близо”. Противно на всички неща, които ми се предлагаха във връзка със заснемането на клипа, аз избрах да работя с Иван Москов, който ми е приятел от години. Иван имаше много различна идея за това как да изглежда клипа на парчето. Не искаше въобще да е нещо типично. Каза ми – сега ти без грим се качваш горе на покрива! Беше привечер през октомври. Снимахме импровизирано, без никакъв бюджет почти. Клипът получи номинация за най-добър клип на годината от БГ Радио. Всичко ей така – от идеи и от желание. Това е по-ценно от финансовата част на нещата. Когато имаш мотивация, имаш желание да го направиш… това е най-важното! Мотивация и креативност! Защото креативността не се купува.

 

 

Рут е безкрайно талантлива. И е само на 20 години. Тя е нашата Рут – едно име, с което можем да се гордеем пред света. На нас, нейната публика, предстои да и даваме крила, за да може да лети все по-високо и да пее.

 

Връзки:

 

Песента

Рут с Боби МакФерин

Рут в Soundcloud

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply