Мили дядо, мила бабо!

Мили дядо, мила бабо!

Мили дядо, мила бабо!

текст: Теди Белчева

 

 

Днес в автобуса едно момче отстъпи място на възрастен човек.

Алелуя!

Вече си мислех, че няма да видя подобен подвиг от младежкото съсловие. Аз, както сигурно съм споменавала, тъпках по паважа на Европата и се друсах из автобусите им маса време. И маса хубави неща научих. Като например да отстъпвам мястото си на възрастните хора в градския транспорт. Там, в Европата, където бабите носят лачени обувчици – малки спретнати обувчици, без ток (на тези европейки стъпалата са наистина малки!?), с бежов чорапогащник, пола, шлифер, косата оредяла, но с прическа… Никаква ирония, наистина им се възхищавам! Та там в Европа, когато отстъпиш мястото си в автобуса, ти казват „мерси” и сядат. Сядат по подразбиране и със спокойствието на хора, които смятат, че са си заслужили някои удобства на стари години.

Тук, в майка България, стърчат. Не, дори не стърчат, защото нямат сили. Но не сядат. Усмихват се, става им мило, благодарят смутено, но обясняват, че няма нужда, и така им е добре, ще слизат скоро и т.н.

Вчера (тези дни явно така ми върви) имах късмета да съм на точното място в точното време – тъкмо, когато един възрастен господин се опитваше да задържи с рамо входната врата на блока, докато стискаше с две ръце двата си бастуна и се опитваше да пази равновесие с явното намерение да излезе навън. Притекох се, както съм се научила у Европа, на помощ, хванах вратата и докато той със ситни стъпки бързаше в посока „навън”, бързаше, защото му беше неудобно, че го чакам, ми обясняваше: „Какво да искаш на 90 години?! Бях военен едно време. Сега съм нищо.”

Сега съм нищо… 90 години и накрая нищо. А дядовците с панталоните с изгладен ръб, със специални колички, на които се подпират вместо бастуни, по-удобно е, те са нещо, така ли?

„Аз извиках на внука ми да ми помогне, но той явно не ме чу и излезе.” Така ми каза дядото.

Мили дядо,

Мила бабо,

Седнете! Седнете, защото сте си го заслужили. Защото навремето ни учеха, че към възрастните се проявява уважение. Седнете, ако щете, с възпитателна цел. Да видят тези младите (какви бяхме ние навремето, какви млади се навъдиха…), че така е редно. Седнете, защото ако баба Урзула и дядо Гюнтер са си го заслужили, и вие заслужавате с белите си коси. Седнете, защото ако на този свят няма правила и няма морал, за къде сме? За клуба на анархична майка България? За България, в която без никакъв свян (чувствайте се свободни да ме наречете старомодна) в медии и псевдомедии, в заглавия с големина 24 пиксела парчето, се използват разни „пре*бани” изрази, които въртят „к*рове” наляво и надясно и оправят, де що има да се оправя… из българската действителност имам предвид.

И ако трябва да има поанта, то тя е все пак във факта, че онзи младеж стана. Така че – мили дядо, мила бабо, седнете!

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply