The Piano Guys: Експеримент за милиони

The Piano Guys: Експеримент за милиони

 

The Piano Guys: Експеримент за милиони!

Преди почти две години те създадоха поредната YouTube сензация. За броени дни експериментът им с известни поп хитове, изпълнени като уникални импровизации на пиано и чело, набра невиждала скорост и многомилионна публика. Нищо чудно, би казал всеки скептик! В страната на безкрайните възможности успехът витае във въздуха и се прилепва към всеки, бил той актьор-мечтател, работещ за няколко долара като сервитьор, или учител по класическо пиано. Но както всичко, което изглежда лесно само отстрани, и бързото изкачване на Стивън Нелсън и Джон Шмид в йерархията на музикалния свят не е магия, а плод на работа, много работа. И на една тайна – тайната да повярваш в себе си и в своето призвание. Така от обикновени хора с една, нека си признаем, доста непопулярна за масовия зрител професия, те се превръщат в една от онези звездни истории, за които никой не би повярвал, че е стартирала от абсолютната нула. Как се е случило всичко и как Джон и Стивън живеят днес с успеха си, разказаха самите те специално за Те говорят.

„Един ден се събудих и осъзнах, че изкарвам достатъчно пари, за да издържам семейството си!”

 

Кога усетихте, че проектът ви става по-голям, отколкото сте очаквали?

 

Джон: Когато на практика от целия свят започнаха да ни канят за концерти. Китай, Малайзия, Австралия, Виена, Словения, Индия, Шри Ланка, Турция, списъкът е дълъг. TEDни поканиха да направим TEDx в Букурещ (нямахме възможност да приемем). Също така с нас се свързаха някои големи клечки в музикалния бизнес.

Стив: Когато написах думата “чело” в търсачката на YouTube и нашите видеа излязоха на 1, 3, 4, 5, 6, и 7 място; Когато сминахме “Аз и моето чело” и бяхме разпознавани на всяко едно от местата, където снимахме; Когато един ден се събудих и осъзнах, че изкарвам достатъчно пари, за да издържам семейството си, правейки това, което винаги съм мечтал да правя!

 

„Композирането не може да става насила!”

 

Разкажете ни за процеса на създаване на нова песен. Как избирате коя да бъде тя?

 

Джон: Избираме нещо, което ни вълнува или което харесваме. Това е задължително. Черешката на тортата е, когато това е някоя популярна мелодия. Първо гледаме известните песни, защото те имат огромния потенциал да направят популярно и нашето име. Но се опитваме да бъдем гъвкави като включваме класическа музика, стари класически поп парчета, музика от филми и дори хумор.

 

Стив: Композирането не може да става насила – ако това се случи, резултатът е слаб. Научили сме се, че най-добрият начин да изберем песен е да започнем работа по нея и да видим дали тя  “избира” нас. Ние можем да я “почувстваме” – музиката за нас е нещо изключително духовно. Когато “чувстваме” една песен, получаваме това, което наричаме “chills up” моменти – когато чувстваме топлина, която ни залива. Това е невероятно усещане.

 

Първо импровизирате парчето и след това записвате нотите или обратно?

 

Стив: Всяка песен е процес уникален сам по себе си. Понякога вземаме една идея и я записваме изцяло на хартия, след това я използваме като основа, върху която да импровизираме. Друг път намираме мелодия, в която се влюбваме, тогава импровизираме около нея, докато се почувстваме достатъчно добре, за да я запишем. По-голямата част от нашата музика е записана “органично” – което означава, както ни е дошла в студиото, а не механично, нота по нота на лист хартия. Но композираме и по двата начина.

 

Как реагират на вашите версии авторите на оригиналната музика?

 

Джон: Чухме, че бащата на Тейлър Суифт е харесал Love Story Meets Viva la Vida. Чухме също, че бащата на челиста на “One Republic” е плакал, когато гледал Beethoven’s 5 Secrets. Не сме чували за други.

 

Стив: Всичко, което знаем до момента е, че реакциите са много положителни. За “Beethoven’s 5 Secrets” например OneRepublic пуснаха в Туитър: “УАУ!!!! Току що видяхме оркестровия кавър на Secrets – направо ни разби. Трябва да го гледате.” Когато пуснем видео на кавър версия, топ коментарът на видеото на оригиналната песен обикновено е нещо от рода на: “ThePianoGuys ме пратиха тук”. Надваме се, че са доволни от всички хора, които сме изпратили към тях.

 

„Напускането на “ежедневната работа” беше малко плашещо!”

 

Наложи ли се да си пренаредите живота заради този проект?

 

Стив: Да, разбира се. Пренареждането на личния ми живот беше лесната част. Напускането на “ежедневната работа” беше малко плашещо, но оттогава не съм поглеждал назад. И не съм имал нищо против безсънието и допълнителния умствен, духовен и физически ангажимент, но времето, което трябваше да прекарвам далеч от жена ми и децата беше много трудно. Толкова много ги обичам. Много ми липсват, когато съм далеч и знам, че е голяма жертва от страна на жена ми, която толкова себеотрицателно подкрепя мен и това, което правя. Благодарни сме на YouTube, чрез който можем да обикаляме света, без да изоставяме семействата си. Нашите семейства са ВСИЧКО за нас. Те са нашето вдъхновение!

 

А как приемат семейството и приятелите новия ви ангажимент?

 

Джон: Моята прекрасна тъща разбираемо беше много скептична, когато разбра, че възнамерявам да правя кариера в музиката. Този скептицизъм продължи доста дълго време. Сега най-накрая тя вярва до степен да споделя нашите клипове онлайн с приятелите си! Както се казва, зад всеки успешен мъж стои една изненадана тъща. Но всъщност аз бих се чувствал по същия начин, ако дъщеря ми се омъжи за амбициозен музикант.

 

 

„Исках отговорна кариера.”

 

Разкажете накратко за образованието си. Какво ви отведе там, където сте сега, в музикално отношение?

 

Джон: Дори като тинейджър нямах планове за музикална кариера. Исках отговорна кариера.На около 16 – 17 години учителят ми по пиано ме накара да се явя на прослушване за стипендия за пиано музикант към Университета на Юта. Мислех, че няма начин да победя. Бях шокиран, когато спечелих стипендията, но я отказах, защото наистина не исках да ставам професионален музикант. Също така все още обмислях възможността да играя футбол в колежа. Така че това беше хоби. Правех аудиокасети за допълнителен доход и започнах да правя благотворителни концерти. За моя изненада все повече и повече хора започнаха да купуват касетите ми и да идват на концертите ми. Мислех си, че това може да е просто някакъв местен феномен, но тогава ме чу един концертен агент от изтока и ме покани във Вашингтон за серия от благотворителни представления. Реакцията там беше дори по-ентусиазирана, отколкото вкъщи, което ме накара да се замисля, че може би има нещо в мен.

Когато се ожених за Мишел, потърсихме отговор на този кариерен въпрос. По това време вече не наемах гимназиални салони и по над 1000 души си купуваха билети за представления на места като Кингсбъри Хол. Мишел (която е 10 пъти по-уравновесена от мен) и аз се чувствахме толкова добре по отношение на музикалната кариера, че заедно взехме решение да продължим и зарязах плановете си за магистратура по бизнес администрация. Това беше през 1991.

 

„Не можех да повярвам, че това се случва!”

 

Кой е най-запомнящият се момент в музикалната ви кариера?

 

Джон: Отначало, когато в най-добрия случай бях още местно име, имах възможността да участвам в телевизионна програма заедно с Дейл Мърфи, Стив Янд и Дани Ейндж. Влязох в зелената стая и Дейл Мърфи вече беше там. Той стана, протегна ръка и каза нещо като: „Ти трябва да си Джон Шмидт” и че имал мой диск, учел се да свири на пиано и за него било чест да се запознае с мен. ХА ХА ХА!!! Направо не можех да повярвам, че това се случва. Все още се смея невярващо на този ден.

Също така денят, в който моят клип Love story meets Viva la Vida направи 1 милион гледания. Мишел беше извън града, така че аз и 7 годишната Сара излязохме на вечеря да го отпразнуваме.

 

Кое е нещото, което повечето хора не знаят за вас?

 

Джон: Моята страст е да съм със семейството си. Аз съм толкова щастлив, че имам възможността да имам музикална кариера и все пак да съм способен да ходя на танцовите представления и мачовете на децата си. Свиря извън щата 1-2 пъти месечно. Повечето представления ми позволяват да се прибера с колата до 1:00 след полунощ. Например тази година е прекрасно да гледам колко много агенти отстъпват и сменят датата, която искат, ако например тя съвпадне с деня на футболния мач на сина ми. Трябваше да откажа на един или двама. Това е точно начинът, по който искам да стават нещата, докато 5-те ми деца порастнат.

„Няма сигурна формула за успех, освен късмета.”

 

Какво най-малко ви харесва в това поприще?

 

Джон: Това колко трудно е да стигнеш до точката, от която започваш да правиш пари. Наистина ми отне 15 години, за да стигна до момента, в който нямах повече нужда да давам уроци по пиано. Друго трудно нещо е, че няма сигурна формула за успех, освен късмета. Следователно трябва да преследваш 2 кариери едновременно, ако не искаш да изложиш семейството си на риск. В началото съм преподавал много уроци по пиано. Почти се бях обрекъл на 40 часа уроци по пиано седмично (или на опити да си намеря нова работа в напреднала възраст). Това е много, много рисковано.

 

А какво ви харесва най-много?

 

Джон: Това, че сам съм си шеф, правейки нещо, което прави хората щастливи. Това, че правя нещо, което харесвам!

 

 

Връзки:

 

Уеб страница

YouTube канал

 

Чети още:

 

Хайде да пеем! Конкурсът.

Наръчник на галактическия

(Бр)анджелина на крайностите

Христина Мачикян: Ужасно много се харесвам

 

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply