Малко откачено с Мая

Малко откачено с Мая

Мая е музикант, художник, дизайнер и ненадминат шивач! И тъй като е много сладкодумна ще я оставя да разкаже сама за прекрасния пъстър цвят, който е създала почти на шега.

 

От 3ти клас свиря на виолончело. Завърших музикално училище във Варна, след което кандидатствах в консерваторията в София, приеха ме и завърших. Лутах се няколко години по чужбина, свирейки на чело, живях 9 месеца в Корея. Там свирих дуо чело с пиано в Grand Hyatt в лоби бар. Това беше по време на студентството ми.

Върнах се, довърших си консерваторията и пътувах в Европа, главно в скандинавия – Швеция – Финландия, по корабите пак свирейки в различни състави. 2010 окончателно се върнах в България или не толкова окончателно… Идеята ми беше да се установя в чужбина, но докато се чудех какво и как, взех че забременях.

След като родих и се заех с отглеждането на малкото, започнах с оставеното си настрани хоби да шия и въобще да творя, тъй като винаги съм обичала да правя неща “от нищо нещо”, свързани донякъде с рисуване.

Докато бях студентка, нарисувах целия апартамент с различни картини и цветни квадрати, обожавам шареното. И така след като се роди малкия Боян, първо нарисувах стаята на му с едно дръвче с бухалчета, уших му един пачуърк … и се започна голямата история с шиенето. Започнах да правя възглавнички, бухали, подвързии за книжки, албуми за снимки, възглавници за земя, еко торби ..

Дори в момента не мога да изброя всичко, което правя и искам да направя, тъй като аз съм малко хаотичен човек, бързо ми писва да стоя на едно място и постоянно измислям нови и нови неща.

Открих текстилните бои и започнах да ги използвам много за всичко, хората ми дават идея примерно “искам жираф на подвързия за книги” и ето тук идва моето въображение и дори дадено нещо да изглежда скучно на първо гледане, когато му се направи подходяща весела картинка, съвсем по друг начин започва да говори.

Много ми харесва да се занимавам с това, единствения “проблем”, ако може така да го наречем, е че малкия все още не са го приели в ясла и всичките ми творения са родени по време на неговия (слава богу продължителен) сън.

Наистина това ми стана нещо като мания и всеки един плат или десен, който виждам независимо под каква форма, си го представям как чудесно би стоял за несесер например. Малко откачено, нали?

 

Връзки:

Страница във Фейсбук

 

 

Най-нови:

Сиси обича да рисува

Това е Епитафия. Без думи.

Музикантът е номад по съдба

Най-четени:

Музикантът е номад по съдба

Това е Епитафия. Без думи.

Организационно за конкурса

Случайни:

Подаръци

Жо Дасен – американски шансон

Цигански напеви

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply