Жо Дасен: Един американски шансон

Жо Дасен: Един американски шансон

 

Жо Дасен: Един американски шансон

текст: Теди Белчева

http://www.youtube.com/watch?v=bHUH8cP7p90

 

Разберете, борба е. Борба е да стигнеш до върха, борба е да се задържиш на него. Приказките са приказки само, докато ги гледаш отдалеч! Поднасям ви живота на една легенда като подарък – такъв, какъвто няма да го намерите в изпълнените с факти и малко сърце автобиографии – живота на Жо Дасен. Един американец в Париж.

 

Ако нещо е наистина добро, то се продава от самосебе си. Каква илюзия! 42 години борба, работа, работа, работа, добри приятели и вяра създават една легенда. Джоузеф Айра Дасен се ражда в страната на необятните възможности и отраства в меката на киното. Грижливата амбиция на баща му, кинорежисьорът Жул Дасен, и майка му, френската музикантка Беатрис Люнер, го лишават от драма в първите му години. Но две събития предопределят живота му отрано. Първото се случва в началото на най-трудната възраст за всяко дете: студената война носи със себе си пропагандата срещу всички симпатизанти на комунистическите идеали, а Жул Дасен вече си е създал името на открит защитник на набиращата тогава сила нова идея. Семейството се оказва принудено да потърси закрила в разрушената следвоенна Европа и се преселва в Париж. Цял живот Джоузеф носи със себе си това откъсване и отказва да нарече родина, която и да е страна. И въпреки прекрасния старт, който семейството му му предлага в живота, скъпите лицеи и елитното образование, втори удар белязва съдбата му. Родителите му се разделят преди да навърши пълнолетие. Жо не успява да преглътне несигурността и години по-късно, когато животът го среща с една прекрасна жена на име Марис, той и подарява сърцето си, но отказва да сподели щастието си с най-близките. Една сутрин той се запътва към кметството съвсем сам, без родители и приятели до себе си, за да сключи брак. Тайно, без свидетели, в рамките на една скромна церемония, която завършва с много алкохол и малко тържественост. Въпреки това Жо е един здраво стъпил в реалността младеж и е все още далеч от музикалното поприще. Той търси сигурност и иска да предложи истински дом на прекрасната Марис. Работи всичко, което му попадне, но вътрешния му порив не му позволява да излезе далеч от света на изкуството – ту води радио предаване, ту играе инцидентно на сцена или работи като журналист към Плейбой. А китарата му е с него само вечер, когато пее любимите си шансони на любимата жена. Но Марис вярва в него. И така, за 26-тия му рожден ден тя му прави малък подарък – запис на изпълненията му на винилова плоча. Този на пръв поглед малък жест носи големи промени. „Кариера? В музиката? Не!” – отсича Жо. Но както често се случва в живота, жената постига това, което желае и то е за добро. Жо подписва договор с музикалната компания CBS и с времето приема присърце новото си призвание.

 

Цели 4 години Жо Дасен очаква успеха, но той не идва и не идва. За CBS той е просто един от многото музиканти в списъка, обречени да изпълняват третокласни кавър версии и името му твърде рядко се споменава по така важните тогава радиостанции. Но освен много работа в живота е нужен и малко късмет. За Жо Дасен късметът носи името Jacques Plait – неговия Жако. Жако е мениджър, но не като всички останали. Той запрята ръкави и с всички сили, с всеотдайност и доверие в таланта на Жо, започва да работи за успеха на бъдещата звезда. Малки радости, много труд. Докато една сутрин….

 

… Жо напуска малката яхта в Кан, която им служи за офис. „Накъде?”- го пита, учуден Жако. Джоузеф е на път да продаде на друг певец първата песен, която композира с успех. „Това не е моят стил!” – заявява той на мениджъра си, но все пак след бурен спор решава да я изпее на Жак. „Tagada tagada, voila les Dalton, tagada tagada ‘y a plus personne…” И Les Dalton се превръща в първото малко стъпало към успеха.

 

Но той отново не идва така лесно. Отново Жак и Жо запрятат ръкави. Кое се продава добре? „Аз искам да изпълнявам сериозна музика!” Жо Дасен се движи на ръба на класациите. Отново заживяват в търсене на добри попадения, които да го изстрелят на върха.

 

И малко по малко успяват. Не изведнъж и драматично, а постепенно, с всеки следващ хит името Жо Дасен се чува все повече и повече. Неусетно миксът от кавъри и собствени мелодии го издигат до френски любимец. Склонът е изкачен. Жо и Марис успяват след толкова години да се сдобият със собствен пет стаен апартамент!

 

В навечерието на най-големият си успех Дасен преживява своя първи инфаркт. Четвъртият ще го убие, но до тогава ще мине време.

 

Всичко ново е добре забравено старо. Les Champs-Elysees, химнът на Париж, е всъщност преработена версия на песента “Water-loo Road” на Smacka Fitzgibbons.

 

 

В онези времена това е обичайният начин за създаване на музика. И така с Les Champs-Elysees Жо Дасен се изкачва на върха. Дания, Холандия, Русия, Германия… Първи места в класациите! Първи златен албум! Публиката е възхитена!

 

Жо сам не вярва на успеха си, а и животът в окото на прожектора го кара да се чувства неудобно. Стеснителен по характер, но амбициозен, той преодолява себе си при всяко участие наживо. Животът минава в пътувания, в търсене, държава след държава до пълно изтощение, а до него са неизменно двамата главни виновника за успеха му – Жако и Марис. Със своя добър нюх те успяват да го подтикнат в правилната посока всеки път, когато се отклони, защото всъщност … Жо Дасен често не приема да изпълнява песните, които в последствие се оказват поредния хит.

 

7 години остават до края на живота му. Първородният му син се ражда преждевременно и оцелява само няколко дни. Жо се погребва в работата си, за да бъде далеч от мислите си. Пише песни за други певци, докато собствените му последни два албума не са успешни. Отново Жако печели борбата за своето протеже и го измъква от блатото. Следват L’ete indien, Et si tu n’existais pas, A toi, Le cafe des trois colombes … и крахът на брака му. Без драма и тежки думи Марис и Жо Дасен тръгват по различни пътеки.

 

Много бързо световната звезда се съвзема. Новата жена в живота му Christine Delvaux се превръща в следващата му съпруга и докато поредният му брак светкавично върви към края си, той се отдава отново с цялото си сърце на кариерата си. А тя отново е нестабилна и отново изисква труд и безсъние.

 

На 26-ти юли 1980 година дългогодишният приятел на Жо, Жак Пле,  го изпраща до самолета за последната му екскурзия до Таити. Този път пътешествието се оказва без обратен билет. След поредния инфаркт Жо Дасен оставя две деца, две прекрасни жени и един приятел, посветил живота си, за да се родят прекрасните шансони, които завинаги ще останат в историята. Оставя и една истина. Истината, че приказките са за деца, а животът е едно упорство – да преминаваш от неуспех в неуспех, без да губиш ентусиазъм[1].

 

Връзки:

 

Неофициален сайт за Жо Дасен

A toi

Les Café des trios colombes 

 

 

Чети още:

 

Хайде да пеем! Конкурсът.

Орлин Павлов кани Джон Малкович

Експеримент за милиони

Вили Стоянов – Бразобразието на брас сцената



[1]Популярна фраза на Уинстън Чърчил.

 

 

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply