Фантазиите на Виктор Мъжлеков

Фантазиите на Виктор Мъжлеков

интервю: Теди Белчева

Сега вече знам какъв искам да стана когато порасна – искам да стана малко момче.”

ViktorMajlekov3 - Copy

Репликата е на Джоузеф Хелър, авторът на “Параграф 22”, но толкова подхожда на Виктор Мъжлеков, че бих я сложила като заглавие над фантастичния му свят. Планетата на “момчето”, планетата на Виктор… Ако сте лишени от фантазия, не влизайте вътре – има опасност да срещнете много шарени странни същества, да заживеете в измислени къщи, да попаднете на движещи се извънземни светове или дори да станете част от някаква игра, която напомня на нещо, но на какво..?

С една дума – Виктор Мъжлеков е художник, но не какъв да е.

Казваш, че си творец от дете. Спомняш ли си някое детско твое творение или изобретение, което ти е особено на сърце?

Първо привет на всички ваши читатели!
Мога да кажа, че почти всеки мой спомен е бил свързан с някакъв вид творчество. Сега, като се замисля, на повърхността изплуват два спомена, единият е как като дете конструирах роботи от железни конструктори с много болтчета, метални пластини и механични части. Вторият спомен е как постилах на земята картони и рисувах върху тях градове с много улици и паркинги и шофирах върху тях с колекцията си автомобилчета  Мачбокс 🙂
ViktorMajlekov2 - Copy
Рисуваш картини, правиш архитектурни скици, анимационни филми, дизайн за игри… кое беше първо и как се развиха нещата?

Първото бе рисунъка, както и до днес е така. Рисунката е възможно най-бързия начин на опаковане на идеята лично за мен, от нея произлиза всичко. Иначе, като дете съм рисувал и конструирал по най-различни начини и с най-невероятни средства, знаете за децата няма ограничения. Когато пораснем, в по-малка или по-голяма степен губим тази свобода, сега се опитвам да си я върна.

Много често хората, които се занимават с изкуство, са принудени да имат своята „дневна” работа, за да имат възможност да творят вечер. Как се е случило при теб и въпрос на труд ли е или и на късмет?
Хе хе, въпросът ми харесва особено. Вярвам, че когато човек узрее за нещо, той просто намира сили и мотивация да го направи. Винаги съм бил свободомислещ и не съм позволявал да бъда ограничаван, постъпвал съм така, както съм усещал, съобразявайки се с околните. Живота ми като творческа натура е подчинен на тези правила. Никога не съм бил на постоянна работа, винаги съм работил за себе си и съм разполагал с времето си, както аз преценя. Този начин на живот е много благодатен за творческо и духовно израстване, но е много трънлив и на този път могат да издържат само най-мотивираните и отдадени хора, тези, които чувстват какъв е смисъла на техния живот.
Viktor_Mazhlekov_2010_Awaiting_for_a_change_Portal_13_25x32cm-696x900 - Copy
Разкажи ми за твоите фантастични герои – във всичко, което правиш, се разказва за някакъв фантастичен свят. Как се роди той и какъв е?

Света, който визуализирам, винаги е бил там някъде в безкрайното информационно пространство, аз съм само посредник, канал, през който тече тази информация. Моята роля е да интерпретирам този поток от информация през уникалността на своето съзнание, както всяко едно съзнателно същество пречупва информацията по свой уникален начин. Също така не смятам, че трябва да обяснявам своите произведения, понеже смятам, че това допълнително обременява зрителя с моето субективно мнение и го лишава от възможността да използва въображението си. Моята основна цел е да провокирам въображението в човек, всяко странично мнение пречи на тази цел. Когато човек се научи да чувства нещата, а не да ги възприема рационално, тогава обясненията стават излишни 🙂

Случвало ли ти се е да рисуваш нещо, свързано с реалността? Би ли приел подобна поръчка?

Много рядко. Почти никога не съм изпитвал влечение да пресъздавам нашата реалност такава, каквато я виждам, абсолютно безинтересно ми е! Ако някой ми поръча да нарисувам пейзаж с препускащ еднорог сред тучно зелена ливада по начина, по който всички го разбират, не бих го направил дори и да ми заплатят добре. И не бих го направил, защото времето и енергията, която влагам в творчеството ми е много по-ценна от някакви си финикийски знаци, които идват и си заминават, още повече, когато не намирам предизвикателство в това.

Как се случи първата ти изложба?

Беше доста отдавна, бях ученик… Беше много хубаво преживяване. 🙂

Сам ли правиш анимационните филми? Как се създава един анимационен филм?

Ооо, не съм сам, правенето на филми за мен е екипна работа, понеже това е много сложен, трудоемък и комплексен творчески процес.

Например в последния филм който правих “PORTALS”  участваха една дузина хора и в продължение на десетина месеца. Постоянно ангажираните с филма бяха 4-5 човека. Без подкрепата на Симеон Сокеров и Chaos Group този филм щеше да остане само във фантазиите ми 🙂 Сами преценете резултата…
Игрите, които правиш, факт ли са? Къде могат да се играят? Как създаваш една компютърна игра и кой ти помага за това?

Аз, както се казва, съм закърмен с игрите във всяка тяхна форма. Животът за мен е една безумно интересна и предизвикателна игра, в която всеки е главен играч 🙂

Особено предпочитание имам към компютърните игри, още от ранна детска възраст се сприятелих с компютъра и от тогава не съм се разделял със него. До преди една година само играех и изучавах игрите, обогатявах се, като това ми даваше материал за идеите, които постоянно разработвах в съзнанието си. В началото на 2013 се захванах сериозно над някои от идеите си и започнах да ги разработвам – създавах концепцията, съчинявах историята, рисувах арта и конструирах игровите механики.
Концепциите на игрите ми можете да видите Тук и Тук . В момента за съжаление все още нямам реализирана игра, понеже не мога на намеря програмист, който обожава игрите и има хъс и упорство за работа.
Би ли ни показал работното си място?

Моето работно пространство варира, според това къде се намирам и с какво точно се занимавам. Ето един колаж от няколко снимки рисуващи средата в която творя.

MajlekovViktor5 - Copy

Връзки:

http://mazhlekov.com/

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply