Добромир Банев: Любов по време на поезия

Добромир Банев: Любов по време на поезия

интервю: Теди Белчева // снимка: Валентин Иванов

 

images_Govorim s_3

Маркес разказа за “Любов по време на холера”, а аз ще ви разкажа за една любов по време на поезия. Или по време на проза, защото като че ли поезията днес е въпрос на изключение – като стар сувенир, който изваждаме понякога, за да си спомняме.

“Напротив.” – заявява Мъжът с Впечатляващите Сини Очи. – “Дори аз се учудвам колко много хора, и то млади, четат поезия. Доказват го както посещенията в блога ми, така и продажбите на моите книги. “Абсурдни времена”, която написах съвместно с поетесата Маргарита Петкова, счупи всички рекорди по продажби за книга с българска поезия… Всеки има нужда от поезия, тя винаги ще бъде “актуална”.”

Е, вече няма нужда от представяне – говоря с Добромир Банев – един практичен в романтиката си поет.

images_Govorim s_3(1)

Как живее един поет днес във времето на прозата?

“Поезията е за думи танц”, както казвам в едно мое стихотворение. В прозата няма нищо лошо, стига да е написана увлекателно.

Вие сте всъщност юрист по професия. Как се случи завоят от право към поезия?

Не бих казал, че съм направил завой. Пиша откакто се помня. Правото е професия, писането – призвание. Едни от най-големите български автори са именно юристи. Алеко Константинов, например.

Практикувате ли все още професията си?

Да. Тя ме храни. Който си мисли, че в България можеш да печелиш от писанe на книги, жестоко греши. Въпреки че аз съм от авторите, които нямат основание да се оплакват в този смисъл.

Невъзможно ли е днес, у нас, да живеем от таланта си? Или е въпрос на късмет и дисциплина?

За съжаление в България е така.Късметът е много важен за реализацията на един талант. А дисциплината е задължителна. Писането е занаят, който се усъвършенства с времето. Но безспорно е нужен и късмет. Благодарен съм, че го имам.

images_Govorim s_2(1) Имаше ли при Вас преживяването “звезден момент” – тогава, когато усетихте, че хората наистина харесват стиховете Ви?

Разбрах, че хората харесват да ме четат когато направих блога си ДОБРОТИ И БАНЕВИЗМИ. Дим Дуков, който ми беше много близък приятел, беше човекът, който ме “притисна” да издам първата си книга “Еднакво различни”. След нея вече всичко стана друго. Известността не е толкова важна. Стига ми, че поезията ми стига до толкова много хора. В авторската ми страница във Facebook последното ми стихотворение е видяно от 55 000 човека, а това населението на средностатистически български град.

Контактувате ли с почитателите си лично? Случва ли се да получавате ръкописи с молба за мнение или съдействие?

Непрекъснато. Винаги ми е приятно да се срещам с мои почитатели. Вчера, например, ми се обади един мъж, който искаше да му дам мое непубликувано стихотворение, с което да изненада приятелката си за Св. Валентин. Написах едно двустишие по повода и го направих щастлив. Какво по-хубаво от това! Изпращат ми стихове за мнение и аз се опитвам да бъда обективен в преценките си.

Как се издава книга? Бихте ли дал един практически съвет на хората, на които това все още предстои, но не знаят как да достигнат до целта си?

Трудно. В България е правило авторът да си плаща разходите по издаването и разпространението, защото издателствата не поемат “риска” да те издадат за собствена сметка. В този смисъл аз отново имах късмет, че попаднах на издателство “Лъчезар Минчев”, което издава автори като Маркес, Джоузеф Хелър, Шекспир и Екзюпери. Г-н Минчев издаде “Абсурдни времена” изцяло за собствена сметка, книгата имаше пет тиража. Между другото на 30 април тази година предстои премиерата и на “Абсурдни времена 2” – продължението на нашия поетичен диалог с Маргарита Петкова. Благодаря му, че ми гласува такова доверие.

Какво се случва в Абсурдни времена 2? Как продължавате идеята?

Не искам да издавам предварително. Само ще кажа, че продължението на книгата е много френско. Със сигурност стиховете са още по-въздействащи. Предпочитам да запазя изненадата за читателите.

images_Govorim s_1(1)

Много често жената във Вашите стихотворения е злата жена. И въпреки това е обект на любов. От къде идва този култ към този тип жени?

Не, не, това е жената от “Абсурдни времена”. Извън тази книга жената в никакъв случай не е толкова дръзка.

И не е толкова интересна или..?

Напротив. Жената винаги е интересна. Не познавам безинтересни жени. Както казва Юнг, да оставим читателят да си изгради образа и да заживее в историята, която сам създава в главата си, докато чете.

Каква е обстановката, около вас, когато пишете?

Случва се при всякакви обстоятелства, но обикновено вечер. Когато съм насаме със себе си, с чаша вино и неотменната цигара. Сред синия цигарен дим усещам по-добре красотата на думите.

Вие пишете и текстове за песни. Как се случи първият?

За пръв път написах текст за песен съвместно с Вида Пиронкова и Надя Ботева. Песента се казва “Песен за България” и е в изпълнение на Надя. И досега я пускат по радиата навръх трети март, защото звучи като химн на българската гордост. После изпълнителите сами започнаха да ме търсят.

Любимата Ви песен по Ваш текст?

“Руж” в изпълнение на Йоана и Петър Антонов. Тя стана голям хит и беше 12 седмици номер едно в Българския Топ 100.

Вашата безумно смела мечта?

Мечтите са за хора в крехка възраст. Аз отдавна нямам мечта в такъв аспект. Като малък мечтаех да стана космонавт. Сега пиша за Луната и звездите. До голяма степен съм осъществил мечтата си, нали така?

Вашият подарък за Те говорят? Един стих за нас?

Да. За свети Валентин. Нека всички се чувстват поздравени и обичани!

 

  Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply