Деница Дженкова: Приказният художник!

Деница Дженкова: Приказният художник!

интервюто взе: Теди Белчева

 

“Започнеш ли да се храниш само от изкуството си, то се променя.”

 

 

Всяка картина на Деница разказва приказка – нереална и вълшебна, с онази фантазия, която имат само децата и непорастналите разказвачи. Рисува от дете, завършила е Художествената Академия със специалностПлакат и визуални комуникации”. Смята, че точно това и е повлияло, защото в плаката трябва да си кратък и ясен. Искаш ли повече орнаментика – трябва да се обърнеш към платното.

Как се прие твоето решение сред близките ти да се занимаваш с изкуство. Нали знаеш фразата – музикант къща не храни?

Близките ми ме подкрепят напълно в това, с което се занимавам. Имах щастието да се родя в семейство, в което сме заедно поет, философ, учител и аз – художник. За съжаление е рядкост „музикантът“ да успява да нахрани къщата си. Има и такива истории, които всеки път с удоволствие чета и препрочитам.  Аз просто работя двойно. Денем „композирам“ по поръчка, а нощем поглеждам света отгоре и с усмивка рисувам едно по-хубаво и приказно място, което всъщност е същия този свят, но погледнат по малко по-различен начин. Но това, че работя двойно не ми тежи, защото наистина единия свят създава другия. А и от опит знам, че започнеш ли да се храниш само от изкуството си, то се променя.

 

DenicaDjenkova4 - 620

Кой е успехът ти, с който се гордееш най-много?

Успехът за мен е когато видя, че човекът гледащ картината ми изпитва същия трепет, който аз съм чувствала когато съм я създавала. И същата усмивка. Това усещане е страхотно. Това за мен е истинското изкуство – предаване на емоции. Иначе съм участвала в общи изложби, живях и работих няколко години на Канарските острови, имам картини продадени в много държави в Европа и отвъд. И все пак вярвам, че големият ми успех предстои.

 

Кой ти е помогнал най-много с рисуването?

Разбира се, получила съм много безценни уроци от повечето си учители през годините. Но един художник никога няма да забравя. Той със сигурност не ме помни, защото ме е виждал 2-3 пъти. Името му е Илия Рашков. Бях малка. 13-14 годишна. Бях в ателието му. Спомням си енергията на мястото и на човека. Чувството, което изпитах на негова изложба е незабравимо. От очите ми потекоха сълзи, докато гледах просто един пейзаж. Такава емоция искам да постигна.

DenicaDjenkova2 - Copy (2)

Разкажи ми за техниката, която използваш?
Техниката ми не е нещо особено. Работя с акрилни бои върху платно. Стилът ми не е специално създаден. Просто такъв се получи. Разказвам истински истории, емоции и проблеми. Понякога чрез човечета и пътища, но по-често чрез моите къщи. Лицата могат да бъдат хубави и грозни, руси и черни, но никога важни. „Кривите къщи“, са убежището на човешката душа. Всяка картина разказва история, до която искам зрителя да достига постепенно. Да буди размисли у него ежедневно. Но и усмивка. Защото мисля, че всъщност светът е много простичък.

 

Връзки:

Фейсбук профил на Деница Дженкова

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply