In search of balance. Фотограф и пътешественик.

In search of balance. Фотограф и пътешественик.

текст: Теди Белчева

Може би заради Щрак или просто по случайност, седмицата се случи фотографска. До толкова фотографска, че чак ме попитаха дали не се занимавам професионално с фотография. Не, занимавам се с търсене на вдъхновяващи хора – като Христо Бояджиев, например. Изглежда фотографията върви ръка за ръка с един луд авантюризъм, който кара човек да обикаля света, да чака часове подходящата светлина, да мръзне в реки, палатки, дъждове… Христо твърди, че не е ходил само на Антарктида, но и там щял да стъпи скоро. Ако и на вас ви се снима и пътешества, но ви липсва ноу хау, ето каква е рецептата –

Христо Бояджиев разказва:

stepoutside04 - 620

Откъде да почна… Винаги съм обичал да снимам и от малък имам апаратче тип сапунерка, което ползвах да щракам като пътувам напред-назад. Приятелите ми казваха, че ме бива в щракането и даже качвах снимки в разни сайтове, за да може те да гледат, но в повечето случаи това си бяха снимки тип “излизаме с тях и се снимаме”. Живях в Америка 4 години (2004 – 2008), но близките ми приятели си останаха тук и исках да имам за спомен моментите, докато съм в България. Никога не съм обичал Фейсбук твърде много и за това там нямам албуми, фен страница или такива разни.
Блогът го стартирах средата на 2010 някъде. Няколко месеца по-рано мой приятел си беше взел малко по-хубав фотоапарат, по това време ми се струваше като огромна професионална машина 😉 и ми даваше да щракам. Даже ми го отпусна да го ползвам, докато бях в Англия за седмица около НГ 2009/2010, което ми позволи малко да го опозная и реших, че трябва и аз да имам такъв. И така, купих си апаратче точно преди да замина за Австралия и Нова Зеландия (февруари – март 2010). Всъщност първата ми снимка в блога е именно от там. Разбира се, тогава щраках почти само на най-базови, полуавтоматични настройки, но беше просто десетки пъти по-добре от малките фотота, които бях имал до момента.
Като се върнах, почнах да се интересувам повече от това как да извлека максимума от апарата си – започнах да чета книжки, да следя професионалисти, да щракам и практикувам активно. И постепенно от хоби се превърна в нещо, което е доста централно в живота ми. До голяма степен то е обвързано със страстта ми към пътуванията, която имам от ранна възраст. Обожавам природата и  дългите преходи из планини и паланки, нещо, което дължа на баща ми. Имал съм късмета да живея на доста места (Вашингтон, Берлин, Барселона, Лондон и разбира се София) и да посетя над 30 държави на 6 континента (остава само Антарктида, но и тя няма да ми избяга), като желанието ми е тази бройка да расте. Така си подреждам нещата, че всяка година да посещавам няколко нови места. Ето сега ми предстоят Танзания и Кения за един месец през февруари, а през април 2015 планирам базовия лагер към Еверест в Непал. Има разбира се и доста по-малки междувременни пътувания, това са по-големите, които отнемат повече време за планиране.
И така, сега гледам всяка седмица да качвам нещо ново – не винаги успявам да е ново преживяване или място, особено последната година, която ми беше доста натоварена професионални и лично, но ето че с постоянство се получават нещата.
Много се промени и начинът, по който снимам – в началото исках да хвана всичко възможно в кадъра, но с времето се научаваш, че една снимка може да е доста силна и ако показва само детайл, а загатва за останалото. Научаваш се, че има невероятни кадри и моменти навсякъде около теб и въпросът е да ги забележиш. Снимал съм и доста събития – Концертите на възглавници е единия пример, но и TEDxBG 2-3 пъти, както и доста други по-малки.
Старая се винаги да комбинирам фотосите и с музика – не непременно тази, която съм слушал, докато съм бил на даденото място, а по-скоро нещо, което лично за мен се връзва тематично или дава контекст на снимките. Смятам, че можеш да докоснеш хората много по-дълбоко като ангажираш повече сетива. А и все пак блога го правя и за себе си – да запомня как съм се чувствал в дадения момент, когато съм правил поста. Винаги съм асоциирал музиката с моменти от живота си и дори сега мога да погледна някой пост от 2010та и да ти кажа защо съм го направил и какво ме е провокирало.
Бъдещи планове? Да продължавам усилено! 🙂 Не знам какво ще се получи. Доста хора ми казват, че трябва да започна да продавам снимките или да пробвам да правя нещо професионално, но това сякаш ще убие желанието ми – сега го приемам като страст и начин да избягам от иначе забързаното си ежедневие.
taprohm11 - 620

Погълнатия от природата храм Та Пром в Камбоджа.

aguidumidi00 - 620

Връх Ейги дю Миди погледнат от долината Шамони. До него стига една изключително стръмна и спираща дъха гондола, а от върха се разкриват невероятни гледки понеже е на 3842м височина и имаш директен поглед към Мон Блан и Алпите като цяло.

ait-ben-haddou12 - 620

Кадърът е заснет в една берберска крепост в Мароко, в която през годините са снимани много холивудски продукции. В момента е туристическа атракция и реално мисля не живеят хора в нея, предимно се продават разни джунджурийки. 

 angkorwat3 - 620

Това е храмът Анкор Ват в Камбоджа, едно безумно красиво място застинало в тишина докато не се появяват първите лъчи на слънцетооколо  4-5 сутринта, когато почват да се чуват стотиците ахкания на хората около теби разбираш, че далеч не си сам. 

angkorwat11 - 620

Тази змия се беше се покатерила на една полицейска каска и просто си седеше пазейки 😉 

AonangBlue - 620

Магичен залез в Ао Нанг, Тайланд. Белите облаци, които се виждат в далечината са всъщност наближаваща гръмотевична буря, която се чуваше като леки глухи тътени. 

balkana3_pano - 620

Забравен планински проход в България на залез, придобил този лилав отенък, който те кара да спреш и да забравиш, че си бързал за някъде. 

berlinrevisited05 - 620

 Тиха задна уличка в Берлин, намираща се до едни складове не далеч от реката Шпрее и оцветена в червено от различни по размер и височина лампи. Малкото преминаващи хора допълниха картинката.

bythewater11 - 620

Мъглата около Дунава придоби син отенък около здрач, а тези застинали пилони и привидно застиналата вода създадоха доста сюрреалистично усещане за покой.

citylights3 - 620

Кадър на нощна София видяна от Витоша, правен на дълга експозиция, за да се улови всяка възможна светлинка. 

Corida

Последната корида в Барселона на фона на лилавото небе типично за града по залез. 

happy high

Високо в Алпите

highroad - 620

Клисурата Дадес в Мароко намираща се в масивните Атласки планини. 

lacblanc1 - 620

Поглед през застиналото Лак Блан (Бялото езеро) към масивните 3,500м+ върхове на заден фон и Мон Блан най-вдясно. 

milkyway5 - 620

 Млечният път, видян от малко селце в центъра на България. 

morocco14 - 620

Шумният, пъстър, разнообразен и изпълнен с миризми централен площад в Маракеш Джема ел Фна след залез.

saharadays8 - 620

На път за оазисния лагер в Сахара с верните камили.

scath03 - 620

Интересното небе на свечеряване над небостъргачите в централен Сингапур

bungeee

Махало на времето. Самия аз много пъти съм седял така  очаквайки да пуснат въжето за изтегляне сред поредния заразителен скок 😉 

 

Връзки:

In search of balance

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply