Това е Епитафия. Без думи.

Това е Епитафия. Без думи.

Това е Епитафия. Без думи.

 

Бледният слаб юноша просто го няма!

 

Образът, който си бях изградила, докато четох Епитаф фон Уиърд или казано с други думи и по-лично Епитафия Бездумна, беше пълен шарж. Епитаф нито беше юноша, нито беше бледен. Цялата тази картина, която се беше родила от чувствителността на текстовете и от приказните теми се оказа просто един негатив.

Ако искате да знаете кой пише за принцове и принцеси и кой използва метафори за любовта – това е един едър тип, с едноседмична брада (това измери женският ми барометър), с татуировки на едната ръка, които започват от китката, и като казвам татуировки на едната ръка имам просто предвид, че останалата част е скрита от зелената тениска и нямам представа какво се крие отдолу.

Събира снимки – всички до една мистични, точно в духа на онази във блога му. Например на дете, заобиколено от кошмарни създания, ужасено стискащо играчката си в леглото. Или на цветни плюшени играчки …, консервирани в буркани като препарати в часа по биология.

Това е Епитафия. Без думи.

„Да поговорим?” – го попитах.

„Само, ако не говорим наистина.”

„Тогава ще пишем” – успокоих го аз.

 

И така започнах с:

 

Всъщност защо ти е проблем да говориш?

Не умея.

 

 

А инкогнито ли си? Никъде не фигурираш със собственото си име.

Не съм инкогнито. Който иска да знае как се казвам, ще научи. Който иска да знае как изглеждам, също.

 

Представи се тогава.

На теб ти се представих вече, за всички останали оставам Епитафия до момента, в който не решат да попитат.

 

На колко години си всъщност?

24.

 

От кога поддържаш този блог и как го започна изобщо?

Август ще станат 3 години. Започнах нещо подобно в майспейс, но една приятелка ми препоръча да се ориентирам към отделен блог и го направих.

 

Как реагират хората на това, което пишеш? Доволен ли си от отзвука?

Не съм сигурен, че има отзвук. Или поне до мен не достига кой знае какво. Чувам от приятели и познати, че техни приятели и познати ме четат. Това ми харесва.

 

Имаш ли някаква цел? Да издадеш нещо? Да напишеш сценарий?

Сценарии съм писал, не ми е цел, защото е нещо, което мога да направя за няколко дни. Да напиша големия сценарий ми е цел. Да се кача на подиума и да си взема статуетката също.

 

 

Каква е съдбата на сценариите, които си писал до сега?

Седят под леглото на професора ми.

 

Ти сега следваш в Натфиз, нали така?

Почти. Един изпит ме дели да се завърша семестриално. И един сценарий да си взема дипломата.

 

Каква специалност?

Драматургия.

 

Писането ти го определям като отчаян романтизъм. И под отчаян имам предвид истинско отчаяние в романтизма. От къде идва това?

Не знам, не разбирам от романтизъм. Пиша нещата в главата си, в тялото си. Нещата, които виждам, чувам.

 

 

А отчаянието от къде идва? Почти всичко, което пишеш, казва, че животът е лишен от смисъл.

Определено има смисъл. Пиши за да живееш? То не е отчаяние от живота. Всеки си търси някаква истина. Аз търся истина в писането си. Когато не я откривам малко се отчайвам. Ако всеки автор се обясняваше за текстовете си, след издаването на книгата си какъв е смисъла от завършването на текста? Затова не обичам да говоря за текстовете си, макар и да не ги смятам за завършени.

 

Кажи ми за татуировките. Защо го правиш? Какво ти носи? Какво изобразяват? Близко ли е до теб на тосиш една картина върху себе си цял живот?

Падам си по визуалното и това е изкуство, което се вписва идеално в естетиката ми. Какво изобразяват… това си е за мен. Колкото до носенето цял живот, нали това е смисъслът?

 

Кога прописа?

Прописах в трети клас. Тогава и спрях да пиша. Пишех приказки в една тетрадка.. може би успях да напиша три или четири. Имахме конкурс едно лято, който леля ми обяви и с братовчедките ми трябваше да правим нещо такова – или да пишем, или да рисуваме, кой каквото обича. Не знам защо съм избрал писането, но съм го избрал или то ме е избрало. Спрях защото нямаше награда. Не ми носеше определено удовлетворение. Никой не сметна писането ми за специално.

 

 

А сега имаш ли нужда от награда?

Естествено. Иначе нямаше да съм толкова публичен.

 

Как си представяш наградата?

Много ми се иска да е парична. Засега се изразява в лайкове..

 

Каза, че обичаш визуалното. Имаш много интересна колекция от снимки в профилите си.

Имам интересна колекция от картинки, защото те носят настроение. И фенове.

 

Каква е твоята безумно смела мечта? Такава, която е толкова смела, че почти се срамуваш от нея?

Хубав въпрос.. Аз съм открит човек, колкото и да съм скрит, и рядко се срамувам от истинското си аз. Мечтите ми са свързани с материални неща. Предполагам че това се дължи на възрастта ми, и един ден ще мога да се похваля с някоя по-красива мечта.

 

А за сега?

За сега искам да се влюбя.

 

Обикновено гостите на Те говорят ни оставят нещо за спомен. Ти какво би ни подарил?

Аз бих си взел нещо. Не обичам да оставям или подарявам.

 

 

 

 

Най-нови:

История в картинки – Тибет

FoodInc или „Мирише на пари”

Организационно за „Хайде да пеем”

Най-четени:

Стефан Кръстев: Не без бой!

Уди Алън – Един социален експеримент!

Христо Блажев: Започна като хоби

Случайни:

Павел Митков: Съдбата не ми говори!

Деян Барарев: Наръчник на режисьора

Точка БГ: Любов, изтъняла до скъсване

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply