Чипровски килими от Цветелинка

Чипровски килими от Цветелинка

Чипровски килими от Цветелинка

 

В рубриката “Приятел на седмицата” ще представяме по едно уеб местенце, което ни вдъхновява. Тази седмица това е блогът на Цветелинка за чипровски килими – един добре познат www-адрес на блогърското семейство. Цвети е от онези момичета с дълги черни коси, които приличат на самодиви от приказка и живеят в приказка. Тя рисува килими, тъче, прави илюстрации и презарежда, както самата тя казва, далеч от шумните места – там, където има и трева, и птици, и простор. Една самодива разказва:

 

Израствах свободна с вятъра в косите ми и с боси крака по тревата.  Не излизах от реката и не спирах да бродя с кучето ми по планината. Винаги съм искала да рисувам. Когато откриха първите паралелки за рисуване и тъкане в Чипровци си казах: там ще съм! Жалко е, че това училище вече е в  защитените. В него има по-малко от 100 деца. Един край си отива и то пред очите ни, но явно така е устроен света.

Родното ми място е едно селце  в полите на пред балкана, с годините става все по-красиво и с все по-малко хора.  Но пък има прекрасна природа,  пещери и църква. Има и разказ за него, Вазов го е написал- Белимелецът.

Как се приема хобито ми? С радост. Хората не вярват, че в София някой ще си домъкне стана да тъче. Хубавото е, че  има и други като мен със станове в къщите си.

Аз се считам за късметлийка, че през всичките тези години имам пример пред себе си за тъкането на чипровски килими. Моята свекърва, която е на 73 години, до ден днешен тъче, не помни вече колко килими са минали през ръцете и. Тя е една от малкото останали тъкачки в Чипровци, които знаят и могат да тъкат  старите модели на тези килими.  Иска ми се на тези жени да бъде дадено признание от всички, защото те остават скрити от очите на хората.  Не е лек този знаят, даже като се замисля е изключително тежък и трудоемък, но тя не спира за нея килима е живота и.

Блога го започнах на шега, искаше се ми се да променя нещо, отношението към чипровските килими, да покажа дребните неща, мотивите от тях, в друга светлина.  Всеки мотив от килима носи заряд и енергия. Те не са самоцелно поставени в полето.  Да си призная честно от години не бях и сядала зад стана, да сътворя нещо мое, но направих и първия си проект тъкано пано- „Фантазия”, още едно чака да бъде довършено.

Занимавам се с не това което би ми се искало да правя, но обстоятелствата го налагат. Когато ми остане време рисувам.  За жалост не е много това време и в повечето случаи съм с фотоапарата на лов за снимки. Обичам макро фотографията, търся малките неща, тези покрай които всеки ден минаваме, но не ги виждаме.

В момента тъкането за мен е хоби, нямам много време да правя това което ми се иска. Но, знае ли се един ден. Това ми е мечта, едни ден да се прибера у дома и правя това което винаги съм искала.  Да рисувам и тъка.

Понякога правя проекти за хора, които искат различен килим с избрани различни мотиви, които те са преценили че искат да имат в дома си, а останалите проекти ги рисувам  за удоволствие. Това ме разтоварва, пък ако има и мераклии за тъкане с радост им давам модел, който да изпълнят.  Преди две години направих и книжка за оцветяване със значението на мотивите от килимите в Чипровци.

Истината за съдбата на тези красиви килими е много тъжна.

Обичам да обикалям из България, но не комерсиалните места, а тези затънтените, където няма тълпи от хора.

 

 

Връзки:

Чипровски килими от Цветелинка

Блог за село Белимел

 

 

Най-нови:

Сиси обича да рисува

Това е Епитафия. Без думи.

Музикантът е номад по съдба

Най-четени:

Музикантът е номад по съдба

Това е Епитафия. Без думи.

Организационно за конкурса

Случайни:

Подаръци

Жо Дасен – американски шансон

Цигански напеви

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply