Урок по летене с Airbag

Урок по летене с Airbag

Урок по летене с Airbag

 

12 часовника лежат развалени на пода. Какво общо имат те с Руши Видинлиев и Остава? И как в историята се намесва една „Нощна птица”, намерила сцената си в емблематичната продукция на БНТ?

Всъщност историята започва преди цели 16 години, когато двама братя – Петко и Николай Славови – се сдобиват с първите си инструменти и решават, че пътят към славата не минава през България. Днес те се наричат Airbag и търсят идентичност между стила на Depeche Mode и съвременния поп. Руши Видинлиев, изгубеният любимец на българските медии, им „подари” авторско видео към сингъла Time и уеб пространството се изпълни със слухове и предположения. Междувременно Петко Славов не спираше да се появява на софийска сцена и изпя 12 любовни песни със Свилен от Остава, а националният ефир направи от него и китарата му една истинска „Нощна птица”. Един въпрос все още очаква своя отговор – победа ли е кариерата в чужбина или загуба?

 

„Когато реших да се занимавам с музика и да си изкарвам хляба, това беше единствения вариант – признава Петко. – Поне така ни изглеждаше тогава. Бяхме в провинцията, в Казанлък. Хората, които се занимаваха с музика, просто отиваха навън. Това беше единствения начин. Ако имах богато семейство, щеше да бъде по-различно. Но още от 20 годишен трябвашеда изработвам всяка една стотинка сам. Може би първият човек, който ни мотивира да опитаме в България, беше Жоро от Остава. Познавам Остава още от преди да станат известни. Свиреха в Казанлък в едно заведение, в което никак не ги харесаха – кръчмарите не харесват такава музика. Жоро постоянно ми говореше тогава как ще отиде в София и ще опита там. Много вярваше в песните и го направи. И ето – при него нещата се развиха по един начин, при нас по друг.”

 

Свирили сте дълги години в Скандинавските страни – в заведения, на кораби. Разкажи ни някоя забавна случка от чужбина?

 

Нас са ни сваляли от кораб. На кораб обикновено трябва да си по-скрого облечен. Свириш определена музика, за да правиш определени хора щастливи. А когато пристигнахме на първия си кораб, бяхме на по 24 години, облечени, както си мислехме, че трябва да бъде врокендрола.  Когато шефовете ни казваха какво да правим, отговаряхме: „Спокойно, знаем си работата!” На този кораб пристигнахме първата вечер с дълги коси и синджири. Казаха ни, че след два часа трябва да направим саундчек и да започнем работа, а ниеотговорихме: „Чакай сега, ще стане…” Курс мениджърът ни се е засегнал. След няколко часа се обади шефът ни от България и ни каза, че трябва да слезем от кораба. Имиджът на групата не отговарял на имиджа на кораба.

 

Брат ти живее в Норвегия и по-рядко се появява на родна земя. Как работите от разстояние?

 

Много е трудно от разстояние. За това сме толкова тромави и бавни. Аз съм може би по-сериозният от братята, защото искам една песен да се довърши до край. Омръзнало ми е от демо версии, изпращане на приятели, да чувам, че идеята е много добра. Да, може да е добра, но аз съм човек, който иска да види песента в завършен вид, да видя дали може да достигне до повече хора. Защото ми е омръзнало само от мечти. При записването на албума брат ми ми изпращаше тракове по Интернет.  Дойдеза два дни само да запишем нещата, след което аз стоях три месеца в студиото заедно със Станислав Донев. Той е много важен човек заAirbag – направи смесването.

Новият клип към песента Time беше режисиран от Руши Видинлиев. Появи се слух, че като фен на групата Руши случайно е чул песента онлайн и ви е предложил да направи видео. Какво се случи в действителност?

 

С Руши се запознах по време на едно участие в Бургас. Не се познавахме много. Пуснахме Time във Facebook и може би половин час по-късно – беше страшно бърза реакция – Руши ми написа съобщение, че песента е страхотна и че бихме могли някой път да направим нещо заедно по нея. Беше цитирал даже част от текста. Когато с брат ми довършихме песента, аз му се обадих. Той обаче много пътуваше тогава. За два-три месеца успяхме да завършим клипа. Даже, докато експортираше видеото, Руши пътуваше към летището за Ню Йорк. Това няма да го забравя! Изпускаше самолета, негов приятел го караше към летището, а аз ги следвах отзад с колата, докато той прехвърляше видеото от лаптопа си на някакъв носител. Като на кино!

Коя беше тази част от текста, която го беше впечатлила?

 

„Time is a strict zone but not very human”. Всъщност беше тръгнал от интрото: „25 watches on the floor, dysfunctional, I don’t know why”. Този текст е на брат ми и това изречение още в демо-варианта наистина ме разби! Не, че не вярвам, че може да пише толкова хубави неща, но това наистина ме намери неподготвен! До ден днешен мисля, че това е едно от гениалните изречения на брат ми! Звучи ми като хайку. Тогава му казах ти по-хубаво от това няма да напишеш никога, можеш вече да се пенсионираш!

Участието на Руши Видинлиев в един проект е добър атестат. Какво ти донесе работата с него?

 

Мисля, че рядко можеш да срещнеш човек като него. Толкова го уважавам като артист! Когато някой, когото уважаваш, те оцени, това действа като катализатор и те мотивира! Руши е страхотен човек, артист във всеки един смисъл на думата. Преди две години той беше издал албум, към който много малко хора проявиха интерес. А албумът е страхотен. Не го разбраха. Видя им се авангарден.„PostSleep” всъщност е смесван и аранжиран от същия човек, който прави албума на Airbag – Станислав Донев. Колко малко хора знаят за това! Той е наистина много добър в студиото!

 

Ти сега свириш в бенда на предаването Нощни птици по БНТ. Как попадна там?

 

Преди мен беше Дани Милев. Може би преди около две години той стана шеф на бенда в шоуто на Азис. Тогава Мишо Шишков, който отново свиреше в Остава и ми е приятел, ми предложи и аз приех.

 

Може би малко хора знаят, но освен текстове на песни, ти пишеш и разкази. Текстовете от блога ти звучат така, като че всичко се случва сега, на момента. Сякаш вървиш с диктофон и записваш нещата, които те впечатляват. Как пишеш всъщност?

 

Между другото, май точно така се получава, макар че аз нямам диктофон. Когато работя в чужбина, много често съм  затворен. Единственото нещо, което ме спасява от скуката са тези разходки. Например тръгвам и мога да извървя пеша 10 – 15 километра в даден град. Там си анонимен, чувстваш се сам накрая на света и тези мисли, който в друг случай би потиснал, излизат на повърхността и пишеш по-свободно.  Това са наистина лични неща и понакога съм се притеснявал да публикувам. Писал съм, изтривал съм и така няколко пъти. И после съм си казвал – голяма работа!

Смяташ ли чужбина за изгубено време?

 

Повярвай ми, постоянно си задавам този въпрос. Понякога по 1000 пъти на ден. Така погледнато е доста загубено и понякога съжалявам за това, наистина съжалявам. Ако можеше тогава да се тръгне по друг път, сигурно щеше да бъде друго. Всичко опира до финансовата страна на нещата. Да, все още е по-добре там. Финансово – няма друго.

 

Връзки:

http://petkoslavov.blogspot.com/

http://www.youtube.com/user/theairbagband#p/a/u/0/V7dEcrrFuqg

 

Текст: Теодора Белчева

Снимки:Добрин Кашавелов; Роберт Иванов / IdeaLight Studio


[1] Времето е точно понятие, но не и човешко.

[2] 25 часовника на пода, неработещи, не знам защо.

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply