Абсурдното изкуство

Абсурдното изкуство

Абсурдното изкуство

автор: Теди Белчева

 

 

Колкото и да обичам и да подкрепям тези, които имат смелостта да създават и дори безумието да искат да живеят от изкуство, има някои странни позиви за творби, които трудно разбирам.

 

Преди време из уеб света, в който живеем, беше плъзнала новината за изложба на трупове. Трябваше да се проведе в София (сигурно това вече се е случило), и се рекламираше усърдно. Изложбата беше ужасяваща гледка – одрани тела на бивши хора, подредени в най-различни пози, които могат да предизвикат, ако не ужас (гласувам всъщност за ужаса), то най-малкото отвращение. Интересен беше и казусът около тези тела. Съмненията се въртяха около произхода им. Официално това бяха човешки останки, дарени от собствениците си след смъртта им в името на науката. Разбира се, отделен въпрос е дали едно подобно „излагане” може да се приеме за наука под каквато и да е форма. Но имаше и други твърдения – че става дума за съмнителна търговия с произход Китай. Едно изкуство, което е под въпрос от всяка една гледна точка – и морална, и естетическа. Един абсурд маскиран като

 

Ако си спомняте, имаше и огромен скандал около една… маймуна-художник. Експериментатори с чувство за хумор, бяха снабдили животното с платна и бои, които то мажеше хаотично, но с пълно удоволствие. Картините бяха предложени на критици за оценка, без да се споменава произхода им. Можете само да си представите колко комични „критически” продукта бяха произлезли от тези оценки. Някои, от които бяха до толкова положителни, че съответните специалисти трудно успяха да обяснят професионалното си мнение и съответно възникна въпросът на каква основа изобщо се включват критиците в съответните процеси около каквито и да е било авторски творби.

 

Абсурдите с художници всъщност никак не са рядкост. Да вземем две-годишната художничка например. Извинявам се за сравнението, но … паралелът с маймуната не е лош. На детенцето беше даден пълен простор за действие – въоражено с бои в стая отделена специално за целта, то цапаше с ръчички платната, изстискваше цели туби със сериозен вид. За всяко дете това е удоволствие. Но за това специално рисуването, по-скоро играта с бои беше отредена да бъде… работа. Картините на това дете се презентираха на изложби и стигаха баснословни суми. Още един абсурд на днешното общество, в което границите са напълно размити.

 

Разбира се, фантазията е нещо, което заслужава адмирации. И докато навремето картините на Ван Гог са били приемани със скепсис, днес инсталации от тоалетни, голи живи или мъртви индивиди и писания, звучащи шизофренично, са нещо, което предизвиква най-малко интерес, много често и овации. Във времето на Биг Брадър, жълтата преса и картинките с псевдо-мъдрости от Фейсбук, в ерата на „лайковете” и безмисловното зяпане в екрана класическото изкуство се превърна в ретро отживелица на хора с ретро мисли и ретро морал. Да живее абсурдното изкуство и всички негови ценители.

 

Чети още:

 

Говори Стефан Щерев

Рут Колева – Не съм луда глава

Вили Стоянов – Бразобразието на брас сцената

 

 

Стани наш приятел във !

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply