Това не се отнася до мене!

Това не се отнася до мене!

Това е една от историите, които много обичам да разказвам и още си спомням чувството, когато я четох за първи път – била съм сигурно на 14 – 15 години. Ставаше въпрос за човек с много абмиции, но малко покритие. Докато я четох, си мислех: “Колко идиотски постъпки накуп!”

С поздрав към всички, които ще кажат “Това не се отнася до мене”*.

 

Ще възразите, че сте опитали да следвате мечтата си, но тя явно не е била ваша съдба, понеже отново и отново сте удряли на камък. И ще посочите това като причина да не постигнете своето малко лично чудо. Не, това не е причина, а оправдание. Навремето един младеж се родил в бедно семейство. Нямал пари да ходи на училище, ето защо се изучил сам. Мечтаел да стане адвокат, но никой не искал да го вземе на работа. След като се уволнил от казармата, решил да използва юридическите си познания, които бил натрупал сам, за да се включи в политиката, и се кандидатирал за Сената на Щата. На изборите бил разгромен. Временно се отказал от правото и политиката и станал магазинер. Магазинът му фалирал и следващите седемнайсет години човекът изплащал дълговете си, като се хващал на какви ли не случайни работи. Но не се отказвал от мечтата си. Влюбил се, оженил се, правил, струвал, но успявал криво-ляво да издържа семейството си, сетне пак се върнал в политиката, този път се кандидатирал за Конгреса. Спечелил изборите на косъм, но когато се кандидатирал повторно, бил разгромен най-позорно. После се опитал да постъпи в Министерството на земеделието на САЩ, ала му показали вратата. Където и да идел, всички сякаш го взимали на подбив заради бедняшкото му потекло и липсата на образование и добри обноски. Ала той ходел с високо вдигната глава, не се поддавал на накърнената си гордост и решил да се кандидатира за Сената на САЩ. Зад гърба му се присмивали всички: и приятели, и врагове, дори семейството му. И този път загубил. Накрая на предизборния конгрес на една голяма партия бил издигнат за вицепрезидент. При последното гласуване отново се издънил с гръм и трясък – победил го някакъв никому неизвестен политик. Пак се кандидатирал за Сената, организирал кампания, с която спечелил сърцата на сънародниците си, ала за кой ли път не спечелил. Но пак не се отказал от своята мечта. Не оклюмвал заради провалите си. Неотклонно и пламенно продължил да отстоява идеалите и принципите, в които вярвал. Накрая, вече петдесетгодишен, сломен от мъка и от безкрайните си провали, ала все още вярно следващ предопределения му път, Ейбрахам Линкълн станал президент на Съединените щати.

из Зведни знаци, Линда Гудман

 


* Посвещението копира посвещението на Христо Смирненски към Приказка за стълбата.

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply