Благородните души и червото

Благородните души и червото

Практически вече почти не съществуват хора, които са готови да жертват себе си в името на някаква идея или идеал. Добавям „почти“ само, за да покрия евентуалности, за които може да не знам, но честно казано не вярвам да има такива. Много по-практични сме, да не кажа твърде свързани с тялото и вграденото му там черво, отколкото с духа, душата, стремежите. Не живеем в по-трудни времена от тези на турското робство, военни или следвоенни времена, които са раждали силни хора и благородни души. Странно. Може би точно, защото – въпреки всичко – живеем в лесни и мирни времена, това ни прави еснафи.

Тази сутрин някак си естествено стигнах до темата за възхитителните хора… Замислих се за страната, в която живея, Англия – колко малко знам за нея в действителност. За това, че историческите и личности са минали покрай мен на практика, без да ме докоснат особено. И попитах една позната за тримата британци, на които се възхищава. После попитах и други мои близки хора – просто ей така за сравнение и защото ми беше интересно. Стигнах до извода, че имам да попълвам фактически знания, че и чувства. И сега предоставям на вас една миниатюрна извадка от хора, които да попрегледаде в Google, а защо не и да изровите в себе си някакви стари, прашасали възхищения, които да ви накарат да се извисите над червото, пък било то и за кратко.

С възхищение и без каквато и да е била критика към хората с доминиращо черво, към които се числя и аз (как е, пийнахте ли си кафенцето?), представям тази малка извадка от света на идеалите, заедно с коментарите на замесените и някои мои находки:

Цар Борис

Почти напълно разбит военно е успял с много дипломация да опази държавата сравнително цяла. Играта с папата и Византия за приемане на християнството е била голяма работа. Също така разпространението на писмеността. Приемането на учениците на Кирил и Методий.

Цар Иван Асен II

Той има големи глупости, но при него къде с война къде с бракове България е най-голяма в историята.

Васил Кунчев

Събирателният образ Васил Кунчев е ясен. Бясна саможертва буквално за нищо. Аз не бих могъл, но се възхищавам.

Съби Стойков Попович, известен ни като Георги Сава Раковски

Български революционер и възрожденец, демократ, публицист, журналист, историк и етнограф. Той е и един от първите наши възрожденци, който прозира зловещата имперска роля на Русия. Публикациите му обаче са крити по време на комунизма. Той е писал и за напълно изманипулираната ни история, тази която децата ни учат все още в училище.

И малко съвременни герои:

Валери Гюров – един съвременен архитект

Защото тръгна от нулата, работи по невероятни и смислени проекти. Не успя да се комерсиализира и да забрави идеите си, бори се за каузите си с голяма енергия и страст. И успява.

Левон Манукян – Диригент

В центъра уникални проекти, свързани със симфонична музика в България, пълни залите. Предстои му създаване на частен музикален театър, за което – моето възхищение и успех!

Eлизабет I

Обединила е британският народ, който до тогава е представлявал разпокъсани графства… Опълчила се е на Испанската Армада.

Настоящата британска кралица Елизабет II

Защото работи много. Работата и е тежка. Кой би искал да живее такъв живот, пък дори за голямо богатство?

Чърчил

За Чърчил може да се каже много – контроверзен, но много умен политик. Интересни ми бяха тези цитати, свързани с Първата Световна Война и България:

Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България… Тя е голямата награда и чак когато разберем със сигурност, че тя няма да се присъедини към нас, можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси… Засега сме в българския лагер, нека да останем в него. Тя (България) струва колкото останалите взети заедно и тя ще докара останалите.

Меморандум от юли 1915:

“Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията ѝ е готова, народът ѝ е уязвен от руските поражения, териториалните ѝ искания са справедливи и напълно отговарят на принципите за правата на народите, от които трябва да се ръководим. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа, както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта.

И накрая отговорът на един италианец:

Майка ми, баща ми, дядо ми. Това са хората, на които се възхищавам, другите не ме интересуват.

Facebook Comments
Be Sociable, Share!

No Comments Yet.

Leave a Reply